Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Това поражение, всички жертви тегнеха единствено на неговите плещи.
Раздвижване привлече взора му надолу по редицата - голяма козинеста глава се показа между принц Галан и един от войниците. Призрачен леопард.
Зелени очи се плъзнаха към него - безжизнени и мрачни.
Едион пръв извърна поглед. Ситуацията беше достатъчно отчайваща и без знанието, че Лизандра е сред войската, че ще се бори с тях до смърт.
Молеше се той да загине пръв. За да не става свидетел на нейната гибел.
Морат вече ги доближаваше толкова, че Рен се провикна на стрелците.
Стрелите им полетяха и се загубиха в снега.
Врагът им отвърна със залп, който засенчи воднистата светлина.
Едион разпери щит над главата си и приклекна ниско. Всеки удар отекваше в костите му.
Стенания и викове озвучиха тяхната страна на бойното поле. Когато залпът секна и се изправиха, много от мъжете не станаха с тях.
Не само стрели обсипваха снега наоколо.
Човешки глави. Моратската армия ги бе обстреляла с човешки глави, някои още в шлемове. С озъбен вълк отпред - герба на Ансел от Брайърклиф.
Войската, която им бе обещала. Която очакваха.
Явно беше пресякла пътя на Морат - и Валгите я бяха посекли.
От армията зад него се надигнаха яростни викове. Женски глас се извиси над шумотевицата и тъгата, съдържаща се в него, отекна в шлема на Едион.
Изцъклените млечнобели очи на отсечената глава, тупнала до ботушите му, се взираха в небето, устата бе занемяла в ужасен писък...
Колко ли от тях бе познавала Ансел? Колко ли приятели бе загубила?
Но сега не беше моментът да търси младата кралица, за да ѝ поднесе съболезнованията си. Така или иначе, не се знаеше дали и те ще оцелеят. Дали нямаше да обстрелват с техните глави крепостните стени на Оринт.
Рен заповяда втори залп и стрелите им полетяха, значително по-малобройни от вражеските. Като лек дъждец на фона на силния порой. Много попаднаха в целта си, поваляйки войници в тъмни брони. Ала на тяхно място веднага пристъпваха нови войници - подобно на зъбци на кошмарна машина.
- Ще се бием като един - провикна се Едион надолу по редиците, мъчейки се да не поглежда разпилените по земята глави - и ще умрем като един!
Някъде от дълбините на вражеската армия прокънтя вой на рог. И Морат се хвърли в атака срещу фронтовата им линия.
Едион заби ботуши в калта и приготви щита си. Сякаш можеше да удържи с него напиращата черна мощ, ширнала се отвъд хоризонта.
Броеше всяка глътка въздух, съзнавайки, че можеше да му е последна. Призрачният леопард изръмжа стръвно срещу атакуващата армия.
Петнайсет метра. Стрелците на Рен изстрелваха все по-малко и по-малко стрели. Десет метра.
Мечът в ръката му не можеше да се мери с древното оръжие, което бе носил с такава гордост. Но и той щеше да свърши работа. Пет метра.
Едион вдиша рязко. Черните, бездънни очи на моратските войници вече се виждаха изпод шлемовете им.
Предната редица насочи мечове и копия към тях...
Буен огън лумна откъм левия фланг.
Неговия ляв фланг.
Едион не посмя да откъсне поглед от врага, но няколко моратски войници допуснаха тази грешка.
И той ги накара да платят. Изкла ги заедно с онези, които надникнаха към второто огнено кълбо.
Елин. Елин...
Войниците зад него нададоха триумфални, облекчени викове.
- Затворете пролуката след мен - изръмжа Едион на онези, намиращи се от двете му страни, и отстъпи назад, колкото да види собствената им спасителка - най-сетне свободна и невредима...
Само че не Елин бълваше огън откъм левия им фланг.
Не Елин се бе промъкнала по обгърнатата от снегове река.
Кораби изпълваха Флорин като призраци сред бялата вихрушка. Някои развяваха флаговете на обединената им флота.
Но още повече, безброй много от тях носеха кобалтовосин флаг със зелен морски дракон.
Флотата на Ролф. Мисенианците.
Ала от древните морски дракони, воювали някога с тях, нямаше и следа. Единствено човешки войници крачеха през снега с шалове върху устата, въоръжени с познати оръжия.
Огнени копия.
Откъм реката екна боен рог. В следващия миг огнените копия изстреляха залп от бели пламъци към моратските редици подобно на фойерверки от ада. Сякаш самите войници се бяха превърнали в дракони и сипеха огън по враговете си.
Пламъците им разтапяха броня и плът. И изгаряха демоните, ненавиждащи горещина и светлина.
Досущ като фермерите, обгарящи пожънатите си ниви в подготовка за зимата, мисенианците на Ролф настъпваха с огнените си копия, докато не образуваха солидна редица между Едион и врага.