Кралство на пепелта

- Отстъпвайте всички!

Мисенианците препуснаха обратно към лодките, връщащи се към брега.

Лизандра и Ансел се втурнаха с тях, Едион също. Това беше най-дългият бяг в живота му.

Съвсем скоро обаче вече тичаше по пасарела към кораба на Ролф, успял да се доближи достатъчно до брега благодарение на дълбоките води в тази част на реката. Лизандра, Галан и Ансел вече бяха на борда и пасарелът се вдигна веднага след като Едион стъпи на палубата. Под кораба и около него мисенианците скачаха по лодките и гребяха като полудели. На брега не се мяркаше нито един войник. Като се изключат мъртвите...

Проблесна ярка светлина и Едион се завъртя към носа тъкмо навреме, за да види как Лизандра си връща женския облик, гола като новородено.

Ролф почти не се изненада, когато скочи на врата му. Дори имаше благоприличието да я загърне с пелерината си, преди да отвърне на прегръдката ѝ.

Едион стигна до тях задъхан и толкова облекчен, че очакваше всеки момент да повърне върху лъснатия дървен . под на палубата.

Господаря на пиратите пусна Лизандра и ѝ отстъпи напълно пелерината си. Докато тя се увиваше в нея, Ролф отбеляза:

- Стори ми се, че имате нужда от помощ.

Едион просто го прегърна, сетне кимна към ръцете му, пъхнати в ръкавици.

- Предполагам, че трябва да сме благодарни за магическата ти карта.

- Оказва се, че е полезна и за други неща, освен за плячкосване - подсмихна се Ролф. - Рави и Сол от Сурия ни пресрещнаха при северната граница. - Поясни той. - Казаха, че вероятно сте в беда, и ни пратиха насам. - Ролф прокара ръка през косата си. - Те останаха при флотата ви, за да охраняват крайбрежието. Но ако Морат атакува по вода, няма да съумеят да се защитят с толкова малко кораби. Казах им го, а те въпреки това ме изпратиха насам. - Загарялото му от слънцето лице се напрегна. - И ето ме тук.

Едион почти не обърна внимание на моряците и войниците, плаващи стремглаво към отсрещния бряг на реката.

- Благодаря ти - рече задъхано.

Благодари и на боговете за Рави и Сол.

Ролф поклати глава, отправил поглед към отстъпващото моратско множество.

- Хванахме ги неподготвени, но бързо ще се окопитят.

Лизандра отиде до Ролф. Едион едва не изтръпна, съзирайки босите ѝ крака и голи рамене, изложени на хапливия вятър откъм реката.

- Трябва само да стигнем зад крепостните стени на Оринт. Там ще се прегрупираме.

- Не мога да отведа цялата ви армия до Оринт - каза Ролф, махвайки към войниците, струпани на далечния бряг. - Но вас мога да заведа, ако желаете да пристигнете първи и да се подготвите. - Господарят на пиратите огледа брега, като че издирваше някого. - Тя не е тук, нали?

Лизандра поклати глава.

- Не.

- Тогава ще се справяме както можем - обобщи хладнокръвно Ролф.

Морскозелените му очи се плъзнаха към Ансел от Брайърклиф, която наблюдаваше от парапета заснеженото поле, осеяно с глави.

Никой от тях не продума, когато младата кралица се свлече на колене, издрънчавайки с бронята си по дървения под, и сведе глава.