Кралство на пепелта

Всички наоколо - и в крепостта, и в небето, и сред равнината - често надничаха към вече празното пространство между двата планински върха. Към наводнения, пометен град и граничната линия между живота и смъртта. Водата, завличаща всичко по пътя си, бе изравнила по-голямата част от Аниел със земята и сега се отцеждаше към Сребърното езеро.

Зловещата картина им показваше какво щеше да е останало от тях, ако Елин Галантиус не им се бе притекла на помощ.

Ирен коленичи до една ездачка от рукините, чиито гърди бяха разсечени с меч, и протегна окървавени, сияещи ръце над нея.

Чиста, светла магия се изля от дланите ѝ, затваряйки разкъсаната кожа и мускули. На жената воин щеше да ѝ отнеме известно време, за да се възстанови от кръвозагубата, но пък и не беше загубила толкова много кръв, че да се наложи на Ирен

да влага ценна енергия в допълването ѝ до необходимото ниво.

Трябваше да се почине скоро. Поне няколко часа.

Помолили я бяха да прегледа кралицата, когато принц Роуан я отнесе в стаята им, след като Несрин ги бе взела и двамата от полето с рука си. Ръцете на Ирен затрепериха неудържимо, като ги разпери над изпадналото в несвяст тяло на Елин.

Нямаше следи от други травми, освен няколкото вече зарастващи рани и драскотини от битката. Просто уморена, спяща жена.

С могъществото на богиня във вените си.

След нея Ирен прегледа и принц Роуан, който изглеждаше в доста по-тежко състояние, с дълбока рана по протежение на цялото му бедро. Той я отпрати, уверявайки я, че е изразходил почти докрай магията си и единствено има потребност от почивка.

Ирен ги остави и отиде да се погрижи за друг ранен.

За Лоркан, чиито травми... Нужно беше да извика Хафиза за някои от тях, за да помогне • със силата си, защото нейната собствена бе почти изцедена.

Воинът беше изпаднал в безсъзнание, свличайки се от Фараша, когато с Елида бяха минали през портите, и дори не помръдваше, докато Ирен и Хафиза лекуваха тялото му.

Случило се беше преди часове, а го чувстваше така, като че бяха минали цели дни...

Да, определено трябваше да си почине.

Ето защо тръгна към умивалниците в дъното на залата с пресъхнала уста. Всичко, от което се нуждаеше, бе мъничко вода, храна и дрямка. И отново щеше да е готова за работа.

Но ясният, пронизителен вой на боен рог огласи равнината.

Всички наоколо застинаха - после се спуснаха към прозорците. Намирайки местенце, от което да надзърне към бойното поле, Ирен се усмихна широко.

Другата част от хаганската армия, предвождана от принц Кашин, маршируваше към крепостта.

Слава на боговете! Всички в залата промърмориха подобни на нейните думи.

Приветственият вой на втори рог прозвуча откъм парапетите на крепостта.

Не само една армия бе спасена днес, осъзна Ирен, обръщайки се към умивалниците. Ако вълната беше достигнала Кашин...

Късмет. Извадили бяха голям, голям късмет.

И все пак тя се питаше кога ли късметът им щеше да се изчерпа.

Дали щеше да е с тях и в рамките на тежкия поход на север, както и при стените на Оринт.