![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Татко? – със страх прошепна Михримах. – Да не се е случило нещо с братята ми?
В действителност трябваше да попита: „Да не би принцовете да са ти горили нещо нередно?“, но не се престраши да го направи.
Падишахът, който стоя насреща й потънал в мрачни мисли с минути, може би с часове, изведнъж се развесели и стана, сякаш не беше същият. Целуна и подуши още веднъж ръцете на Михримах и каза:
– Ще го научиш!
Отвори вратата и си излезе.
***
Случаят се разчу, когато един от патрулиращите под крепостните стени около двореца стражи дотича запъхтян и се развика:
– За бога!
Притичалите се пазачи изпаднаха в ужас, като видяха под стените на крепостта безжизнения труп на великия везир Ибрахим паша само по нощница. Настана страхотна паника. Но белегът от дебелата колкото човешка ръка примка върху врата на Ибрахим паша, започнал вече да посинява, беше достатъчен, за да разкрие цялата истина.
Традицията беше спазена. Главата на Ибрахим, отделена от започналото вече да се раздува тяло, кацна на един от входовете на крепостните стени. А обезглавеното тяло беше отнесено и хвърлено в морето. Населението дни наред се изрежда като на парад пред главата на Ибрахим с разширените от ужас незатворени очи. Най-накрая един палавник започна да човърка с пръчка окото на този някога най-могъщ в Османската империя и Европа мъж, докато цялата глава се откачи и претъркули на земята. Четири-пет момчетии викнаха от радост, взеха да я подритват като топка и да я гонят надолу по тепето.
Същия ден в Дивана се възцари безмълвен тих ужас. Един от везирите се обади:
– Еее! Както се казва, стомната се чупела, като тръгнеш с нея за вода. Беше Любимеца Ибрахим. Сега е Убития Ибрахим45*.
Според някои най-вероятно тормозът върху войската след завръщането й от похода в Иран, заради който настана отпускане в нейните редици, е бил причината падишахът да се разгневи, а други твърдяха:
– Не, езикът на Хюрем уби Ибрахим!
Един по-възрастен везир промълви:
– Имаше Ибрахим, няма Ибрахим! Отсега нататък гледайте към бъдещето!
– Че какво му има на бъдещето?
– Пред московската наложница вече няма прегради! – поглади брадата си той.
Везирите за момент замлъкнаха и се напънаха да проумеят заложения в думите му смисъл. Никой не дочу мърморенето му:
– Хюрем вече няма да остави Сюлеймановия трон на Мустафа
Мястото, с което Ибрахим все се хвалеше: „Притеснявам се, че в цялата Велика Османска империя никой не може да ме замести!“, беше попълнено още същия ден.
Шпионите на Хюрем късно тази нощ донесоха на султаншата следната новина:
– Господарят връчи държавния печат на новия му пазител. Велик везир стана Айяз Мехмед паша. До управителя на Диарбекир Рюстем паша бяха изпратени куриери.
Така или иначе, дворецът месеци наред се тресеше от предположението: „Въшливият Рюстем ще става везир!“
ДВОРЕЦЪТ НА ПРИНЦА
Амасия
Конакът на престолонаследника Мустафа хан, кой знае защо тънеше в мрак. Единствено през прозореца на Мустафа в издадения над буйните води на бучащата отдолу река еркер се процеждаше бледа светлинка. На верандата, разположена от край до край по фасадата откъм реката, нямаше никакво движение, освен двата мъжки силуета, които ту се приближаваха един към друг до друг, когато се докосваха, след това си обръщаха гръб и се раздалечаваха пак натам, откъдето идваха. Бяха само двамата от караула, които трябваше да пазят престолонаследника при евентуална заплаха откъм реката. Навсякъде бъкаше от дежурни дворцови стражи – отпред, отстрани на двора, в харема, из коридорите към салоните за гости. Спотайваха се в мрака, бяха като невидими. Така беше дни наред, откакто шпионите на Гюлбахар в Истанбул препуснаха на конете си да й съобщят за умъртвяването на великия везир Ибрахим паша, когото падишахът толкова много обичаше.
Гюлбахар отдавна знаеше, че Хюрем се готви да омъжи дъщеря си. Искаше й се час по-скоро и тя да хване нещата в свои ръце и да ожени сина си Мустафа, но като чу новината за Ибрахим, направо се скова. Душата й закрещя без глас:
– Ето, сега вече изгоряхме!
Опита се да каже нещо, не успя. Видя, че нищо не й идваше наум. Реално погледнато, тя трябваше да обмисли всичко отначало, да планира всичко наново.
Сюлейман се отнасяше към женитбата на Мустафа с известна сдържаност. На повдигнатия в писмата до него въпрос той отговори пак с въпрос: