Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Ще говоря за това с Насаг — отговори тихо Тави.
Дуриас сви рамене.
— Достатъчно честно. Тогава ще оставя Насаг да отговаря и на вашите въпроси едновременно.
Тави изсумтя, но кимна.
— Още нещо. Един от хората ми пострада. Ще се нуждае от лечител, преди да продължим напред.
— Няма да го получи — рязко каза Дуриас. После си пое дълбоко, успокояващо дъх. — В смисъл, че в града няма нито един. Всички са в полето, а ние отиваме точно там.
— Руините? — предположи Тави.
— Просто продължавайте напред — Дуриас пришпори коня си и се отдалечи на няколко крачки от Тави.
Те следваха Дуриас в продължение на три часа, макар Тави да беше абсолютно сигурен, че селската местност от двете страни на пътя, по който вървяха, изобщо не е толкова пуста, колкото изглеждаше.
От време на време успяваше да улови смътни, кратки проблясъци с крайчеца на очите си, движение в полето с висока трева или прекалено гъста сянка сред дърветата. Най-вероятно ги следяха разузнавачите на Дуриас, които се криеха с помощта на уменията си на призователи на дърво.
С напредването им пътят показваше все повече признаци на честа употреба. Те се качиха на върха на поредния хълм и пред погледите им се откри хълмът с руините, а също и бойното поле, което Насаг беше избрал, за да изправи силите си срещу легионите на Алера. Тави дръпна юздите и несъзнателно спря коня.
Врани, как му се искаше Макс да е до него, за да създаде с помощта на фуриите леща и да даде възможност на Тави да огледа обсадения връх на хълма по-подробно, въпреки че доста неща бяха очевидни дори оттук.
Легионите бяха под силен натиск, външният земен вал и дървената ограда бяха разрушени. Там бяха претърпели тежки загуби. Тави виждаше лъщящите доспехи на падналите легионери, лежащи на големи групи и поединично толкова плътно, че не се смесваха с покритите с тъмна козина фигури на мъртвите каними.
Най-вероятно бяха загинали, за да дадат време на инженерната кохорта да укрепи стените на руините, които сега стояха неразрушими, издигайки се на огромна височина.
Море от каними обсаждаше хълма и дори бегъл поглед позволи на Тави да разбере, че Насаг е превърнал своите опълченци в дисциплинирана армия и ги е снабдил с единно снаряжение — дори собствена броня, макар и по-лека от тази на канимските воини или на алеранските легионери.
По-лошото беше, че канимите отново бяха пуснали шаманите си в действие. Разряди с виолетов пламък падаха на върха на хълма в почти непрекъсната последователност, удряха в стените и пръскаха на парчета камък и земя, както вероятно и всеки алеранец с недостатъчно късмет, за да се окаже наблизо.
Рязко, търкалящо се ехо от взрив достигна до тях от върха на хълма.
— Кървави врани — прошепна Тави.
Кайтай се взираше нагоре, лицето й беше безизразно, но Тави почувства как в нея стремително се надига вълна от страх и гняв.
Дуриас погледна през рамо и рязко каза:
— Продължаваме.
Те побързаха напред и бързо минаха през няколко контролни пункта, където канимските часови явно ги очакваха. Те просто мълчаливо пропускаха Дуриас, макар Тави да усещаше, че кървавите им очи следят движенията му.
Когато наближиха онова, което Тави разпозна като щаба на канимските сили, те се натъкнаха на кошмар от плът.
Малкият хълм, издигнат от канимите, всъщност се състоеше от купчина тела.
Имаше толкова много трупове, че в началото Тави си помисли, че това са торби със зърно или пясък.
Телата на стотици мъртви алеранци посрещаха настъпващия залез.
Миризмата беше толкова отвратителна, че конете на Тави и Дуриас започнаха да нервничат много преди да приближат до тази воня на смърт.
Тави трябваше да слезе и да върви до главата на коня, като държеше юздата и се опитваше шепнешком да успокои уплашеното животно. Искаше да отвърне поглед от телата, но не можа. Повечето от тях бяха легионери.
Мнозина бяха в малко по-различната по стил броня на Сенатската гвардия, но много бяха в до болка познатата броня на Първи алерански.
А всички останали бяха облечени като обикновени холтъри.
Тави се взря. Сред мъртвите имаше стари хора. Жени. Деца. Дрехите им бяха в кръв, телата им бяха осквернени от безумна жестокост. Ако не избълва съдържанието на стомаха си на пътя, това беше само благодарение на богатата практика, придобита през последните две години.