Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Да, Стреаве — отвърна принцът. — Има бури и бури. Трябва да предизвикаме някои, за да превъзмогнем други. Ще взема корабите колкото е възможно по-скоро.

Графът разпери ръце, все едно да покаже, че не държи нищо.

— Е, ти си знаеш работата. Но какво искаш от мен? Пердруинските кораби не са бойни кораби и всички до един са в открито море. Това, от което имаш нужда, безспорно е великата набанска флота, а не моите търговски черупки. — Той посочи към трона. — Сега Камарис е владетелят на династията на Рибарчето.

— Но ти си владетел на пристанищата — пресече го Джосуа. — Както ми каза Бенигарис, той те е мислел за пленник, но през цялото време си го разяждал отвътре. Използва ли част от златото, с което се говори, че са пълни катакомбите под къщата ти в Ста Мироре? Или нещо по-коварно — клюки, интриги?… — Той поклати глава. — Няма значение. Работата е там, Стреаве, че можеш да ни помогнеш или да ни попречиш. Бих искал да обсъдим с теб цената ти, било във власт или в злато. Трябва да уточним и условията. Искам тези кораби натоварени и на път най-много до седем дни или по-скоро.

— Седем дни? — Графът отново разигра изумление. — Това няма да е лесно. Вече чу за килпата, нали? Пощурели са като акули, само дето акулите не смъкват моряци през перилата, за да ги изядат. Мъжете нямат особено желание да излизат в морето през тези мрачни дни.

— Значи подхванахме пазарлъка? — попита Джосуа. — Дадено. Времената са трудни. Какво искаш, власт или злато?

Стреаве неочаквано се разсмя.

— Да, подхванахме пазарлъка. Но ти ме подценяваш, Джосуа, или подценяваш собствените си съкровища. Ти притежаваш нещо, което ще ми е по-полезно и от властта, и от златото — нещо, което ги гарантира едновременно.

— И какво е то?

Графът се приведе напред.

— Знание. — Той се изпъчи и върху лицето му затрептя едва доловима усмивчица. — Така че сега аз ти връщам жеста. — Графът потри длани от едва прикривано задоволство. — Дай да си поговорим сериозно.

Исгримнур изруга тихичко, щом Джосуа се настани до владетеля на Пердруин. Въпреки заявеното от принца настояване за експедитивност, се задаваха сложни пируети. Нещо, което явно доставяше огромно удоволствие на Стреаве, за да бърза особено, и на което Джосуа гледаше твърде сериозно, за да го претупа. Исгримнур се обърна и погледна Камарис, който беше мълчал през цялото време. Старият рицар се взираше в плътно затворените прозорци, сякаш наблюдаваше някаква изцяло погълнала вниманието му картина, подпрял с длан брадичката си. Исгримнур изпъшка от болка и отново посегна към бирата си. Предстоеше му дълга нощ.