Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Усмивката на Стреаве се разшири, подчертавайки бръчиците около очите му. На Исгримнур му хрумна, че прилича на най-достолепния дядо, сътворен някога от Бог. Запита се дали графът не се е упражнявал пред огледало.

— Радвам се, че прие съвета ми, принц Джосуа. Както виждаш, наистина много хора не се чувстваха добре под управлението на Бенигарис. Сега Набан ликува от радост. Докато идвах… тоест докато ме носеха от пристанището, видях хората да танцуват на градския площад.

Джосуа помръдна рамене.

— Причина за това е по-скоро фактът, че барон Серидан и останалите изпратиха войските си в града с пари за харчене. Градът не пострада особено от Бенигарис в тези трудни времена. Отцеубиец или не, той като че ли управляваше сравнително добре.

Графът го изгледа за момент и изглежда, реши да възприеме друг подход. Исгримнур се любуваше на представлението.

— Да — отвърна тежко Стреаве, — тук си прав. Но хората знаят, не мислиш ли? Усещаше се, че нещо не е наред, а и всички си шушукаха, че Бенигарис е посякъл баща си — любимия ти брат, сър Камарис, — за да вземе короната. Имаше и проблеми, които определено не бяха по вина на Бенигарис, но се усещаше и голямо напрежение.

— Напрежение, което вие двамата с Приратес разпалихте, а след това раздухахте пламъците.

Владетелят на Пердруин изглеждаше искрено изненадан.

— Ти ме свързваш с Приратес!? — В един миг маската на любезност от лицето му падна и под нея се показа гневно, волево изражение. — С тази наметната с червена мантия гнида? Ако можех да ходя, Джосуа, щях да кръстосам меч с теб за тези ти думи.

Принцът го изгледа хладно за момент, след което изразът му поомекна.

— Не твърдя, че двамата с Приратес сте действали съвместно, Стреаве, а че и двамата сте се възползвали от ситуацията за собствена изгода. Която за всеки от вас е твърде различна, сигурен съм.

— Ако това си искал да кажеш, то аз се признавам за виновен и се предоставям на милостта на трона. — Графът изглеждаше удовлетворен. — Да, аз използвам всякакви средства, за да защитя интересите на своите острови. Аз не разполагам със значителна армия, Джосуа, и съм постоянна жертва на капризите на съседите си. В Ансис Пелипе казват: „Когато Набан се обърне насън, Пердруин пада от леглото“.

— Убедителен си, графе — разсмя се Джосуа. — И до голяма степен имаш право. Но се говори също така, че вероятно си най-заможният мъж в Остен Ард. И това ли е в резултат на загрижеността ти за интересите на Пердруин?

Стреаве се изправи в стола си.

— Това, което е мое, не е твоя работа. Разбрах, че ме търсиш като съюзник, а не за да ме обиждаш.

— Спести ми фалшивото си достойнство, графе. Трудно бих могъл да повярвам, че да те нарекат заможен е обида. Но в едно отношение си прав: искаме да разговаряме с теб за някои проблеми от взаимен интерес.