Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Стигнаха ниската кула, която укрепяваше най-западното разширение на стената и северния свод на моста на Речната порта. Фурията възнамеряваше да задържи талийците тук. Нареди да издигнат барикади. Бавното постепенно отстъпление на Банат ги достигна. При движението си той събираше колкото може хора. Отдаде на Фурията чест отсечено като по-рано, въпреки нацепения на трески кръгъл щит, кървавата рана през устата, която разкриваше горните и долните зъби, и двата пръста по-малко. Тя реши, че може би все пак не е било постановка.

— Добра работа, сержант.

Банат кимна, отдаде чест, обърна се към войниците и се зае да ги насочва и да ги подбутва. Фурията разбра, че с такава рана не могат да разбират заповедите му. Тя даде знак на Жълтия да се погрижи за него. Стрелите звънтяха в кулата над барикадата. Запалителна муниция пръсна горящо масло по натрупаните столове, маси и бъчви. Всички се скриха, после бързо се изправиха и отвърнаха на стрелбата през пламъците. Още малазански редовни войници — арбалетите потракваха по гърбовете им — изкачваха стълбата до капандурата на покрива, за да обстрелват пътеката. След малко на извивката на куртината, зад струпването от обсадилите барикадата талийски войници и хенгски опълченци, настъпи тишина. Достигнаха ги пронизителни крясъци — изпълнени с внезапна паника и явен страх викове.

— Какво е това? Какво става там? — пресипнало попита Фурията.

Жената войник дойде до нея.

— Не знам. Тъмно е. Всички факли са захвърлени. Няма светлина.

— Надушвам масло — провикна се един войник от барикадата. — Много.

— Какво е това? — обади се друг.

— Какво става? — изръмжа Фурията. — Гледайте!

Жената се надигна и примижа.

— Нещо се стича по стените от пътеката. Вода?

Смехът на Гуглата! Треперко!

— Залегнете! — извика Фурията. — Всички! Прикрийте се!

Ал се обърна към нея и присви читавото си око.

— Защо?

Изведнъж го обрамчи блясък. Жълто-бяла светлосянка от ослепителна светлина и мрак изгори зрението на Фурията. Рев като при срутване на земя се удари в барикадата и я избута назад. Войниците се разбягаха и се удряха с ръце — дрехите им бяха пламнали. Писъци добавяха полутон на безнадеждна болка под бученето на огъня. Ревящ пламък премина с трясък през бъчвите и мебелите и се замята, докато войниците не му нанесоха множество удари. Ал — издигнал ръка, за да закрие очите си — се обърна и още веднъж погледна Фурията.