Прагът на вечността [bg]

— Страхотно. Само си оставям нещата и ще изпратя Линда до тях.

— Здравей, Линда — каза Дейзи. — Много се радвам да те видя отново.

— Приятно ми е — вежливо отвърна Линда и се преобрази в скромна ученичка. Но Дейв виждаше как майка му преценява късата рокля и секси ботушите.

— Клубът ще ви вземе ли отново? — попита Дейзи.

— Ами, един промоутър, Байрън Честърфийлд, ни предложи лятна работа в друг клуб. Страхотно става, понеже съвпада с ваканцията.

От салона излезе баща му, все още в костюма, с който беше ходил на някаква съботна политическа среща.

— И какво ще стане през ваканцията?

— Групата ни има ангажимент за шест седмици.

Лойд се намръщи.

— От теб се очаква през ваканцията да преговаряш. Догодина са толкова важните изпити за нулевото ниво. Към днешна дата оценките ти далеч не са толкова добри, че да си позволиш да почиваш през цялото лято.

— Мога да уча през деня. Ще свирим вечер.

— Хмм. Очевидно не те е грижа, че пропускаш годишната семейна почивка в Тенби.

— Напротив — излъга Дейв. — Обичам Тенби. Но това е страхотна възможност.

— Е, не виждам как можем да те оставим сам в къщата за двете седмици, когато сме в Уелс. Ти още си само на петнадесет.

— Ъъ, клубът не е в Лондон — каза Дейв.

— Къде е?

— В Хамбург.

— Моля? — рече Дейзи.

— Не ставай смешен — каза Лойд. — Как си представяш, че ще ти позволим да направиш това на твоята възраст? Да не говорим, че според германските трудови закони би трябвало да не е разрешено.

— Не всички закони се прилагат строго — възрази Дейв. — Бас държа, че си купувал незаконно пиене в кръчмите, преди да станеш на осемнадесет.

— Заминах с майка ми за Германия, когато бях на осемнадесет. И определено не съм прекарвал шест седмици в чужда страна без надзор на петнадесет.

— Няма да съм без надзор. Братовчедът Лени ще е с мен.

— Не намирам, че на Лени може да се разчита за придружител.

— Придружител ли? — възмути се Дейв. — Аз какво? Да не съм някоя викторианска госпожица?

— Според закона, ти си дете. В действителност си юноша. Определено не си възрастен.

— Ти имаш братовчедка в Хамбург — отчаяно каза Дейв. — Ребека. Тя писа на мама. Можеш да я помолиш да ме наглежда.

— Тя е далечна осиновена роднина и не съм я виждал от шестнадесет години. Това съвсем не е достатъчно близка връзка, та да й тропосам за цяло лято един неуправляем юноша. Бих се поколебал да постъпя така и с родната си сестра.

Дейзи наложи помирителен тон:

— От писмото останах с впечатлението, че тя е много мила, Лойд, скъпи. А и не мисля, че има деца. Сигурно няма да има нищо против, ако я помолим.

— Ти наистина ли искаш Дейв да направи това? — ядоса се Лойд.

— Не, разбира се. Ако питаш мен, той щеше да дойде в Тенби с нас. Но той расте и може би се налага да поохлабим каишката — тя погледна Дейв. — Ще установи, че работата е повече и забавлението е по-малко, отколкото си въобразява, но може и да научи някои уроци за живота.