Драконите на сломеното слънце [bg]

— С други думи, дали не съм си го изпросила? — отговори с хладен тон тя. — Не, не съм. Бях в пълно съгласие със себе си. Работата ми приключи. Сега други се нуждаят от сърцето, силата и волята да продължат. Искам единствено отново да се отпусна в прегръдките на своя съпруг, Палин. Искам двамата да пристъпим в следващия етап от съществуването си. С Речен Вятър често сме говорили за това пътуване. По времето, когато бях с Мишакал и получих от нея жезъла, ми бе позволено да надникна, за да видя малка част от него. Красотата на онова тъй далечно място… Не бих могла да я опиша… Изморена съм, толкова изморена. Изглеждам млада, но не се чувствам по този начин, Палин. Това тяло е като костюм за маскарад, лицето ми е маска! Само че не мога да ги сваля! Опитах, но не мога!

Златна Луна вдигна ръце към бузите си. По кожата й се виждаха белези и Тас с ужас осъзна какво ги е причинило. В отчаянието си Първата учителка бе опитала да издере меката плът на лицето си с нокти.

— Вътрешно все още съм стара — продължи тя с изпразнен и одрезгавял глас. — Изживях живота си възможно най-пълноценно. Съпругът ми отпътува преди мен, приятелите ми са мъртви. Сега съм сама. О, зная — вдигна ръка, за да прекъсне възраженията му. — Зная, че все още имам приятели на този свят. Но те не са от моето време. Те… не пеят същите песни.

Тя се обърна към Тас и му се усмихна успокоително, но така тъжно, че очите на кендера се напълниха със сълзи.

— Моя ли е вината, Златна Луна? — попита скръбно той. — Не съм искал да бъдеш нещастна! Не съм!

— Не, кендеркен — докосна го внимателно тя. — Ти винаги си ми носил радост. И почуда. — Първата учителка се обърна към Палин. — Как се е озовал тук? Да не би през трийсетте години, в които го смятахме за мъртъв, да се е разхождал из широкия свят?

— Кендерът се е появил в Нощта на бурята, използвайки магическо устройство, Златна Луна — отговори тихо магьосникът. — Устройството за Пътуване във времето. Устройство, което някога е принадлежало на баща ми. Спомняш ли си историята му за това, как с лейди Кризания се върнали в миналото…

— Да, спомням си я — отговори, изчервявайки се, учителката. — Признавам, че историите на баща ти често ми се струваха доста невероятни. Ако не ставаше дума за лейди Кризания, бих си помислила, че…

— Не е необходимо да се извиняваш — каза Палин. — Самият аз също не вярвах особено в разказа му. Веднъж, още преди Войната на Хаоса, говорих по този въпрос с Даламар. Както и с Танис Полуелф. И двамата потвърдиха историята на баща ми. В добавка прочетох и записките на Пар-Салиан. В тях се описваха причините за решението му да изпрати Карамон назад във времето. Освен това една моя позната, господарката Джена, е присъствала лично в Кулата на Върховното чародейство, когато баща ми е предал устройството на Даламар, за да го пази вместо него. Виждала е устройството и го разпозна. Но преди всичко мога да предложа сам себе си за свидетел. Магическият предмет е в Тасълхоф дори и в този момент. Сигурен съм в това, понеже го използвах.