Зовът на барабана [bg]

Изправих се с известно усилие, като придържах юргана на гърдите си. Хрумна ми, с лека изненада, че той е доста подразнен.

— Ами… не — отвърнах, опитвах се да събера мислите си. — Как бих могла да знам такова нещо? Освен това…

Той ме прекъсна, като плесна изтривалката в купата и пръсна вода по масата.

— Тихо! Не мисля да споря с теб!

Взирах се в него.

— А какво, по дяволите, мислиш да правиш? И защо ми крещиш? Нищо лошо не съм сторила!

Той вдиша силно през нос. После се изправи, взе парцала от купата и внимателно го изстиска. Издиша, коленичи пред мен и започна да бърше лицето ми.

— Не, не си — съгласи се. Ъгълчето на устата му потрепваше леко. — Но ужасно ме изплаши, сасенак, и заради това искам да ти се скарам, без значение дали го заслужаваш.

— О… — казах аз. Отначало ми стана смешно, но после усетих пробождане на разкаяние, когато видях колко изпито е лицето му. Ръкавът на ризата му беше изкалян, по чорапите му имаше тръни и осили, останали от нощта, през която ме бе търсил из тъмната планина, без да знае къде съм и дали съм жива. Наистина го бях изплашила ужасно, макар и неволно.

Докато търсех някакво извинение, установих, че и езикът ми е бавен като мислите. Накрая посегнах и махнах един жълт бодил от косата му.

— Защо не ми се скара на келтски? Така щеше да ти олекне, а аз нямаше да разбера и половината.

Той изсумтя по шотландски и завря главата ми в купата, като ме натисна силно по врата. Когато вдигнах глава, капеща, той хвърли кърпа на главата ми и започна да ми търка косата със силните си ръце, като заговори с официалния заплашителен тон на свещеник, който порицава грешниците от амвона.

— Глупава жена — каза на келтски. — Имаш мозък колкото муха! — В последвалите реплики различих думите „глупава“ и „тромава“, но бързо спрях да слушам. Затворих очи и потънах в удоволствието да ми търкат косата, а после и да я сресват.

Той ме докосваше сигурно и нежно, вероятно се беше научил да докосва така, докато е сресвал конските опашки. Бях го виждала да говори на конете, докато ги почистваше, както говореше и на мен сега, келтска утешителна литания под акомпанимента на свистенето на гребена или четката. Предполагах, че по отношение на конете се изразява по-ласкаво.

Ръцете му докосваха врата ми, голия ми гръб и раменете; мимолетни докосвания, които събуждаха размразената ми кожа. Потреперих, но оставих юргана да се плъзне в скута ми. Огънят още гореше силно. Пламъците танцуваха по котлето и стаята се беше стоплила.

Сега той описваше, с приятен, дружески тон, различните неща, които би искал да ми направи, като се започне с това да ме пребие до синьо с пръчка и се продължи нататък. Келтският беше богат език, а на Джейми никак не му липсваше въображение, станеше ли дума за насилие или секс. Без значение дали наистина го мислеше обаче, аз се радвах, че не разбирам всичко.