Зовът на барабана [bg]

Иън се надигна на стремето, за да погледне към кошарата.

— Ами това е проклетият кон на леля! — рече той с изненада. — И с него има още един, пъстър.

И наистина, новокръстеният Юда стоеше в кошарата, разседлан, и си разменяше бълхи с едър сив скопец.

— Знаеш ли чий е? — попитах аз. Още не бях слязла от седлото. Вълните на замайването ме заливаха през няколко минути и ме караха да се вкопчвам в него. Земята под коня като че ли се люлееше нагоре-надолу като океанско вълнение.

— Не, но е приятел — рече Джейми. — Нахранил е животните вместо мен и е издоил козата. — Кимна от пълната със слама ясла на конете към вратата, където на пейката стоеше ведро с мляко, покрито с четвъртита кърпа, за да не падне някоя муха в него.

— Ела, сасенак. — Посегна нагоре и ме хвана през кръста. — Ще те сложим в леглото и ще ти сварим чай.

Пристигането ни беше чуто; вратата на хижата се отвори и от нея погледна Дънкан Инес.

— О, ти си тук, Мак Дуб — рече той. — Какво е станало? Козата ти врещеше тъй, че щеше да събуди и мъртвите, и вимето ѝ щеше да се пръсне, когато дойдох по пътеката тази сутрин. — Видя ме и дългото му печално лице застина от изненада.

— Госпожо Клеър! — каза и огледа калните ми ръце и раздърпаните ми дрехи. — Да не сте имали злополука? Малко се притесних, когато видях коня сам на склона и малката ви кутия на седлото. Огледах се, виках, ама не можах да видя и следа от вас, затова доведох животното в къщата.

— Да, имах злополука — казах аз, опитвах се да стоя права и не успявах особено. — Добре съм обаче. — Не бях съвсем сигурна в това. Имах чувството, че главата ми е станала тройно по-голяма.

— Лягай — каза твърдо Джейми, като ме грабна за ръцете, преди да съм паднала. — Веднага.

— Баня — казах аз. — Първо.

Той погледна към потока.

— Ще замръзнеш или ще се удавиш. Или и двете. За бога, сасенак, хапни и лягай. Ще се измиеш утре.

— Сега. Гореща вода. Котле. — Нямах сили за дълъг спор, но бях решена. Нямаше да си легна мръсна и нямаше да пера после чаршафи.

Джейми ме погледна с раздразнение и извъртя примирено очи.

— Гореща вода, котле. Иън, донеси дърва и после идете с Дънкан да видите прасетата. Аз ще измия леля ти.

— Ще се измия сама!

— Няма да можеш.

Джейми беше прав; пръстите ми бяха така сковани, че не можех да разкопчая корсажа си. Той ме съблече като малко дете, захвърли настрани скъсаната пола и калната фуста и съблече ризата и корсета, който беше оставил червени следи по тялото ми. Изстенах заради безумната комбинация от болка и удоволствие, като потърках белезите, когато кръвта отново се върна в пристегнатия ми торс.

— Седни — каза той, бутна едно столче и аз се срутих на него. Той ме зави с юргана през раменете, после постави пред мен чиния с изсъхнала питка и отиде да рови в шкафа за сапун, изтривалка и кърпи.

— Намери зелената бутилка, моля те — казах, като отхапах от сухата овесена питка. — Ще трябва да си измия косата.

— Ммффммм. — Чуваше се още тракане и накрая той се върна прегърнал сума ти неща, сред които кърпа и бутилката с шампоана, който аз приготвях от хлорогалум, масло от лупина, орехови листа и цветове лайка — не исках да си мия косата със сапун от луга. Той остави всичко на масата, заедно с най-голямата ми купа, и внимателно я напълни с гореща вода от казана.