Достатъчно време за любов [bg]

Така че прави каквото искаш: огледай мястото, виж отчетите, изучи документацията. Добре дошъл на Терциус, най-голямата от малките колонии от тази страна на галактическия център. Чувствай се като у дома си, синко.

— Благодаря ви, Лазарус. Бих останал, за да взема участие в колонизацията, но искам да запазя длъжността главен архивар, докато не приключа с издаването на мемоарите ви.

— А, онези глупости — махна с ръка Лазарус. — Изгори ги! По-добре бери рози, млади човече!

— Лазарус, не бива да говориш по този начин — обади се Айра. — Толкова години съм събирал спомените ти.

— Глупости. Разплатих се с тебе, когато хванах председателското чукче и по този начин попречих на Грозната високопоставена дама да те заточи на Блаженство. Ти получи това, което искаш… за какво са ти и мемоарите ми?

— Трябват ми.

— Е, добре де… Може би Джъстин ще успее да ги издаде и тук. Атина! Атина Палада! Тук ли си, миличко?

— Слушам те, Лазарус — разнесе се ласкаво сопрано от високоговорителя над бюрото на Айра.

— Спомените ми са записани в паметта ти, нали?

— Разбира се, Лазарус. Всяка дума, която си произнесъл, откакто Айра те спаси…

— Не ме е „спасил“, скъпа. Отвлече ме.

— Коригирам данните… Откакто Айра те отвлече от онзи приют за бездомни. Освен това разполагам с всичките ти по-ранни мемоари.

— Благодаря ти, скъпа. Виждаш ли, Джъстин? Ако мислиш, че трябва да сортираш копчета, можеш да го правиш и тук. Освен ако не си оставил някаква несвършена работа на Секундус? Семейна или друга?

— Нямам семейство. Имам пораснали деца, но с жена ми се разделихме. Работата ми се върши от моя заместница, която определих и за приемница на длъжността ми — ако настоятелството я одобри, разбира се. Обаче… какво ще стане с кораба ми?

— Моят кораб, искаш да кажеш. Нямам предвид яхтата ми „Дора“, а едноместния автоколет, с който пристигна — „Пощенски гълъб“; той принадлежи на корпорация, владение на друга корпорация, чийто главен акционер съм аз. Мисля да си го прибера — така Арабела ще спести половината от сумата, която трябва да плаща за наем.

— Нима? Мадам pro tem председателката не е наемала автоколета, Лазарус; беше го реквизирала за обществени нужди.

— Ха! — ухили се Лазарус. — Може и да я дам под съд. Джъстин, в договора за колонизация на Секундус няма членове, които разрешават реквизирането на частна собственост от държавата. Прав ли съм, Айра?

— Технически е вярно, Лазарус. Въпреки че съществува прецедент, засягащ отчуждаването на земя.