Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Има ли други? — обади се пак Крауч.
— Има! — викна Каркаров. — Травърс… той участваше в убийството на Маккинън… Мълсибър, който много ловко си служеше с проклятието Империус и караше безброй хора да вършат страховити неща! А Рукууд бе шпионин и предаваше на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава важни сведения от самото министерство!
Този път вече Каркаров бе улучил. Зрителите зашушукаха в един глас.
— Рукууд ли? — попита Крауч и кимна на една вещица, седнала пред него, която започна да дращи нещо върху парче пергамент. — Августус Рукууд от Отдела за мистерии?
— Същият — енергично потвърди Каркаров. — Според мен той използваше цяла мрежа от високопоставени магьосници както в министерството, така и извън него, за да събира сведения…
— Колкото до Травърс и Мълсибър, те вече са в ръцете ни — съобщи Крауч. — Много добре, Каркаров, ако нямате какво повече да ни кажете, ще ви върнат в Азкабан, докато ние решим…
— Още не! — викна Каркаров, отчаян. — Чакайте, знам още!
Хари го гледаше как се поти под факлите, бялата му кожа изглеждаше още по-бледа в сравнение с черната коса и брада.
— Снейп! — провикна се той. — Сивиръс Снейп!
— Снейп бе оправдан от същия този трибунал — ледено рече Крауч. — Негов гарант стана Албус Дъмбълдор.
— Не! — изкрещя Каркаров и опъна веригите, които го привързваха към стола. — Уверявам ви! Снейп е смъртожаден!
Дъмбълдор се изправи.
— Аз вече свидетелствах по този случай — спокойно рече той. — Сивиръс Снейп наистина е бил смъртожаден. Но той премина на наша страна още преди падането на Волдемор и стана наш осведомител, излагайки себе си на големи опасности. Сега той е смъртожаден не повече, отколкото съм аз самият.
Хари се обърна да погледне Муди — зад гърба на Дъмбълдор на лицето на аврора бе изписано дълбоко съмнение.
— Достатъчно, Каркаров — все така безразлично каза Крауч. — Бяхте ни полезен. Ще преразгледам вашия случай. Дотогава ще изчакате в Азкабан…
Гласът на Крауч заглъхна. Хари се огледа. Подземието наоколо избледняваше, разсейваше се като дим. Всичко изчезна и скоро той вече виждаше само тялото си сред вихри от мрак…
После цялото подземие сякаш отново се появи. Този път Хари седеше на друго място, пак на най-горната пейка, само че сега вляво от Крауч. Атмосферата беше доста по-различна — спокойна, дори весела. Вещиците и магьосниците покрай стените разговаряха оживено помежду си, сякаш бяха на спортно състезание. Погледът на Хари се спря на някаква жена, седнала на една от средните пейки на отсрещната страна. Тя имаше къса руса коса, облечена бе в цикламена мантия и смучеше края на отровнозелено перо. Това без съмнение бе Рита Скийтър като по-млада. Хари се огледа. Дъмбълдор пак седеше до него, но с друга мантия. Крауч изглеждаше по-уморен, още по-строг, с изпито лице… Хари започна да разбира. Това бе друг спомен… друг ден… друг процес…
Вратата в ъгъла се отвори и влезе Людо Багман.
Но не застаряващият вече Людо Багман, а такъв, какъвто е бил на върха на спортната си слава като играч на куидич. Беше висок, строен и мускулест, а носът му още не бе изкривен от счупване. Изглеждаше малко нервен, като седна на стола с веригите, но не го приковаха, както се беше случило с Каркаров. Може би окуражен от този факт, той се огледа наоколо, помаха на неколцина от наблюдаващите го и дори успя да се усмихне леко.
— Людо Багман, изправен сте пред магьосническия трибунал, за да отговаряте по обвинения, свързани с дейността на смъртожадните — обяви Крауч. — Ние чухме свидетелствата срещу вас и предстои да произнесем присъда. Имате ли да добавите нещо към дадените вече показания, преди да бъде произнесена присъдата?
Хари не вярваше на ушите си. Людо Багман е бил смъртожаден?
— Само това, че… — започна Багман и се усмихна неловко, — ами знам, че се държах като идиот…
Няколко вещици и магьосници по пейките наоколо се усмихнаха доволни. Крауч явно не споделяше това тяхно чувство. Той гледаше Людо Багман сурово и с ненавист.
— Никога не си казвал нещо по-вярно, момче — измърмори дрезгаво някой съвсем наблизо. Хари се обърна и видя зад себе си Муди. — Ако не знаех, че винаги си е бил объркан, щях да помисля, че някой от ония блъджъри му е разместил мозъка…
— Людовик Багман, заловен сте точно когато сте предавал информация на поддръжници на Лорд Волдемор — високо изрече Крауч. — Затова предлагам да бъдете затворен в Азкабан за не по-малко от…
Но от околните пейки се надигнаха викове на негодуваме. Няколко вещици и магьосници скочиха, заклатиха глави дори размахаха юмруци към Крауч.