Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Нали ви казах, че нямах представа! — провикна се вече сериозно Багман над врявата на тълпата, а кръглите му сини очи се ококориха. — Нямах никаква представа! Старият Рукууд беше приятел на баща ми… и през ум не можеше да ми мине, че е бил с Вие-знаете-кой! Мислех, че събирам сведения в полза на нашите. А Рукууд ми обещаваше да ми намери работа в министерството, когато… когато приключа с куидича… нали разбирате, няма да стоя цял живот да ме удрят блъджъри!
Някои се изкискаха.
— Ще го подложа на гласуване — каза Крауч със същия леден глас и се обърна към дясната страна на подземието. — Моля съдебните заседатели да вдигнат ръка… ако подкрепят затворническа присъда…
Хари се извърна да погледне натам. Никой не бе вдигнал ръка. Много от насядалите покрай стените вещици и магьосници изръкопляскаха. Една от вещиците заседателки се изправи.
— Какво има? — изрева Крауч.
— Ние бихме искали да поздравим господин Багман за великолепната му игра в отбора на Англия в куидичния мач срещу Турция миналата събота — изрече тя на един дъх.
Крауч се вбеси. Цялото подземие гръмна от аплодисменти. Багман се изправи засиял и се поклони на всички.
— Такъв позор! — разпени се Крауч пред Дъмбълдор и седна, докато Багман излизаше от залата. — Рукууд да му намерел работа! Денят, в който Людо Багман стане наш служител, ще бъде злощастен за министерството.
Подземието пак изчезна. Когато отново се озова там, Хари се огледа. Двамата с Дъмбълдор още седяха до Крауч, но настроението вътре бе коренно различно. Цареше пълна тишина, нарушавана само от глухите ридания на крехка дребничка магьосница, седнала до Крауч. С треперещи ръце тя притискаше кърпичка до устата си. Хари погледна към Крауч и установи, че той изглежда по-изтерзан и посивял отпреди. Една вена на слепоочието му силно туптеше.
— Въведете ги — отекна мрачно гласът му през смълчаното подземие.
Вратата в ъгъла отново се отвори. Този път влязоха шестима диментори, оградили четирима души. Хари забеляза, че много от присъстващите се обърнаха да погледнат Крауч. Някои зашушукаха.
Дименторите настаниха пленниците си в четирите стола с вериги на облегалките, подредени в средата на залата. Единият от доведените бе набит мъж, който отправи безизразен поглед към Крауч, вторият бе по-слаб и доста нервно огледа присъстващите в залата. Следващата бе жена с гъста лъскава тъмна коса и дълги мигли, която седна на страшния стол сякаш беше трон, а последният бе младеж, който нямаше и двайсет години и изглеждаше вцепенен от страх. Той трепереше, сламенорусата му коса се бе смъкнала над очите, луничавото му лице бе млечнобяло. Дребничката магьосница до Крауч взе да се люшка напред-назад на мястото си, хлипайки в кърпичката.
Крауч се изправи. Той погледна към четиримата затворници долу с нескрита омраза.
— Изправени сте пред магьосническия трибунал, за да ви бъде определена присъда за такова чудовищно престъпление, каквото…
— Татко… — обади се момчето със сламенорусата коса. — Татко… моля те…
— …рядко е разглеждано дори и от този трибунал — продължи Крауч с още по-висок глас, за да надвика молбите на сина си. — Вече изслушахме показанията срещу вас. Четиримата сте обвинени, че сте заловили аврора Франк Лонгботъм и сте го подложили на проклятието Круциатус, твърдейки, че той знае местонахождението на вашия господар в изгнание — Онзи-който-не-бива-да-се-назовава…
— Татко, не бях аз! — извика окованото момче долу. — Не бях аз, кълна се, татко, не ме пращай пак при дименторите…
— Обвинени сте и в използването на същото проклятие срещу съпругата на Франк Лонгботъм, след като той не ви е дал исканата информация. Възнамерявали сте да възстановите властта на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава, за да вършите злодействата, с които несъмнено сте свикнали, докато той е бил силен. Моля сега съдебните заседатели…
— Майко! — изпищя момчето, приковано към стола долу, и крехката магьосница до Крауч се разрида, люшкайки се още по-силно напред-назад. — Майко, спри го, майчице, не съм го направил, не бях аз!
— Моля съдебните заседатели да вдигнат ръце, ако са убедени, както самият аз съм убеден, че тези престъпления заслужават да бъдат наказани с доживотна присъда в Азкабан.
Магьосниците и вещиците покрай дясната стена на подземието вдигнаха ръце едновременно. Тълпата в залата заръкопляска, както бяха направили за Багман, само че сега по лицата им бе изписана свирепа радост. Момчето закрещя:
— Не, майко, не! Аз не съм го направил, не съм го направил, аз нищо не знаех! Не ме пращайте там, не му позволявай да направи това!