Хари Потър и огненият бокал

— Не, аз… Но как разбрахте, че ме е болял през лятото? — изненада се Хари.

— Не само ти водиш кореспонденция със Сириус — отвърна Дъмбълдор. — И аз поддържам връзка с него, откакто напусна „Хогуортс“ миналата година. Аз го насочих към пещерата на онзи хълм като най-сигурно убежище.

Дъмбълдор се изправи и закрачи напред-назад край писалището си. От време на време докосваше слепоочието си с пръчката, изтегляше оттам по някоя сребриста струйка мисъл и я поставяше в мислоема. Мислите там се бяха завихрили така силно, че Хари не можеше вече да различи нищо сред размазаните цветове.

— Професоре? — тихо се обади той след няколко минути.

Дъмбълдор спря да крачи и го погледна.

— Извинявай — каза той и отново седна зад писалището си.

— Знаете ли… защо ме боли белегът?

Известно време Дъмбълдор го наблюдаваше много съсредоточено, после рече:

— Имам една теория, нищо повече… Мога само да предполагам, че белегът те боли, когато Лорд Волдемор се намира близо до теб и когато го обземе особено силен пристъп на омраза.

— Но… защо?

— Защото ти и той сте свързани от едно неосъществено проклятие — отвърна Дъмбълдор. — Това не е обикновен белег.

— Значи според вас… този сън… това наистина ли се е случило?

— Възможно е — отвърна Дъмбълдор. — Бих казал — вероятно. Хари… ти видя ли Волдемор?

— Не — отвърна Хари. — Само гърба на креслото му. Но… нали няма какво да се види? Искам да кажа — нали той няма тяло? Но пък… как тогава може да държи пръчката си? — замисли се Хари.

— Как наистина… — промълви Дъмбълдор. — Как…

Известно време и двамата мълчаха. Професорът се бе вторачил някъде през стаята и от време на време допираше магическата си пръчка до слепоочието, за да добави още някоя блестяща сребриста мисъл към вихрещото се съдържание на мислоема…

— Професоре — обади се най-сетне Хари, — мислите ли, че той наистина става по-силен?

— Волдемор ли? — попита Дъмбълдор и погледна Хари над мислоема. Това бе характерният проницателен поглед, който директорът и друг път бе отправял към Хари и винаги го караше да мисли, че вижда през него така, както дори магическото око на Муди не може. — Пак ти казвам, Хари, това са само мои предположения.

Дъмбълдор отново въздъхна и на Хари му се стори, че никога не го е виждал така остарял и уморен.

— В годините на изкачването на Волдемор към властта изчезваха много хора — започна Дъмбълдор. — Ето че сега Бърта Джоркинс изчезна безследно точно там, където Волдемор е бил забелязан за последен път. Крауч също изчезна… тук някъде. А има и трети случай на изчезнал, на който министерството за съжаление не отдава значение, защото става дума за мъгъл. Името му е Франк Брайс и е живял в същото село, където е израснал бащата на Волдемор. Та той е в неизвестност от август миналата година. Аз, знаеш ли, чета и мъгълските вестници за разлика от повечето си приятели от министерството.