Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Този път Дъмбълдор погледна Хари много сериозно.
— Според мен между тези изчезвания има връзка. Министърът не е съгласен… както вероятно си чул, докато си чакал отвън пред вратата.
Хари кимна. Тишината пак изпълни пространството между тях, а Дъмбълдор продължаваше от време на време да вади по някоя своя мисъл. Хари чувстваше, че е време да си тръгва, но любопитството го държеше прикован към стола.
— Професоре? — обади се пак той.
— Да, Хари? — отвърна Дъмбълдор.
— Ами… мога ли да ви попитам за… онзи трибунал, където попаднах… докато бях в мислоема?
— Питай — тежко рече Дъмбълдор. — Посещавал съм го много пъти, но някои процеси си спомням по-ясно от други… особено сега…
— Нали помните… онзи процес, на който ме заварихте? Срещу сина на Крауч и другите? Ами… за родителите на Невил ли говореха?
Дъмбълдор го погледна изпитателно.
— Невил никога ли не ти е казал защо е отгледан от баба си?
Хари поклати глава и сам се зачуди как е пропуснал да зададе този въпрос на Невил, когото познаваше почти от четири години.
— Да, за неговите родители говореха — каза Дъмбълдор. — Франк, бащата на Невил, бе аврор като професор Муди. Както си чул, той и жена му са били изтезавани, за да кажат къде се намира Волдемор, след като е загубил властта си.
— Значи са мъртви? — тихо попита Хари.
— Не, душевноболни са — отвърна Дъмбълдор с такава горчивина в гласа, каквато Хари не бе долавял досега. — И двамата са в болницата за магьоснически заболявания и травми „Свети Мънго“. Мисля, че Невил ги посещава с баба си през ваканциите, но те не го разпознават.
Хари остана потресен. Как не бе разбрал… как не се бе поинтересувал никога през тези четири години…
— Семейство Лонгботъм се ползваха с уважението на всички — продължи Дъмбълдор. — Нападението срещу тях стана много след падането на Волдемор от власт, когато се смяташе, че те вече са в безопасност. Тези нападения предизвикаха невиждан дотогава гняв. Министерството беше под силен натиск да намери виновните. За жалост показанията, дадени от съпрузите Лонгботъм… в тяхното състояние… не бяха много надеждни.
— Значи синът на господин Крауч може и да не е бил замесен? — внимателно попита Хари.
Дъмбълдор поклати глава.
— За това нямам никаква представа.
Хари пак замълча, загледан в движещото се съдържание на мислоема. Изгаряше от желание да зададе още два въпроса, но… те се отнасяха до вината на живи и познати хора…
— Ами… — реши се накрая той — господин Багман…
— …оттогава не е обвиняван за връзки с Тъмните сили — спокойно довърши Дъмбълдор.
— Разбирам — бързо отвърна Хари и продължи да гледа мислоема, който се беше успокоил, след като Дъмбълдор бе престанал да добавя мисли. — Ами… хм…
Мислоемът като че ли отгатна въпроса му и го зададе вместо него, защото лицето на Снейп отново изплува на повърхността. Дъмбълдор го погледна, после се обърна към Хари:
— Както и професор Снейп — рече той.
Хари срещна ведросините очи на директора и въпросът, чийто отговор беше много важен за него, излетя от устата му, преди да може да го спре:
— Какво ви кара да мислите, че той наистина е престанал да поддържа Волдемор, професоре?
Дъмбълдор задържа погледа си върху него няколко секунди и рече:
— Това засяга само професор Снейп и мен, Хари.
Хари разбра, че разговорът е приключил. Дъмбълдор не изглеждаше ядосан, но в гласа му имаше категоричност, с която подсказа на Хари, че е време да си тръгва. Той стана, изправи се и професорът.
— Хари — каза той, когато момчето беше вече до вратата, — моля те, не споделяй с други това, което научи за родителите на Невил. Той има право сам да реши кога да го направи.
— Да, професоре — каза Хари и понечи да излезе.
— И още нещо…
Хари се обърна.
Дъмбълдор стоеше край мислоема, сребристото сияние осветяваше лицето му, което изглеждаше още по-състарено. Той погледа Хари още малко и рече:
— Успех на третото изпитание!
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА