Хари Потър и огненият бокал

— Крауч се кани да го освободи — тихо пошепна Муди на Дъмбълдор. — Сключил е сделка с него. Шест месеца го преследвах, а сега Крауч ще го пусне, щом получи достатъчно имена. Мен ако питат, да чуем какво има да казва и да го хвърляме право на дименторите.

Дъмбълдор изсумтя през дългия си крив нос в знак на несъгласие.

— А, забравих, че… вие не понасяте дименторите, Албус — рече Муди с иронична усмивка.

— Така е — спокойно му отвърна Дъмбълдор. — Отдавна твърдя, че министерството греши, като се съюзява с такива създания.

— Но за боклуци като тоя… — тихо възрази Муди.

— Казахте, че имате да ни съобщите някои имена, Каркаров — обади се пак Крауч. — Да ги чуем, ако обичате.

— Необходимо е да разберете — бързо се разприказва Каркаров, — че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава действаше винаги много потайно. Той предпочиташе ние… искам да кажа поддръжниците му, като изразявам най-дълбокото си съжаление сега, че някога изобщо съм принадлежал към тях…

— Хайде, казвай… — пренебрежително се обади Муди.

— …никога да не знаем кои са другите… само той знаеше имената на всички…

— Доста добър ход от негова страна, за да не бъдат предадени наведнъж от такъв като теб — измърмори Муди.

— Но нали казахте, че все пак можете да ни съобщите някои имена? — настоя Крауч.

— Да… да, разбира се — задъха се Каркаров. — И при това те бяха съвсем приближени, забележете. Виждал съм ги с очите си да изпълняват негови заповеди. Давам тези сведения като доказателство, че напълно и изцяло се отричам от него и изпитвам толкова дълбоки угризения, че едва…

— Кои са имената? — рязко попита Крауч.

Каркаров си пое дълбоко въздух.

— Антонин Долохов например — започна той. — Виждал съм го как изтезава безброй мъгъли и… такива, които не поддържаха Черния лорд.

— А ти му помагаше да… — изръмжа Муди.

— Ние вече задържахме Долохов — прекъсна го Крауч. — Той бе арестуван малко след вас.

— Така ли? — изненада се Каркаров и очите му се разшириха. — Аз… се радвам да чуя това.

Ала изобщо не изглеждаше зарадван. Според Хари тази вест му нанесе истински удар. Едно от имената вече не можеше да му помогне.

— Други? — ледено попита Крауч.

— О, да… например Розие — бързо отвърна Каркаров. — Еван Розие.

— Розие е мъртъв — съобщи Крауч. — И той бе заловен наскоро след вас. Предпочете да се бие, отколкото да се предаде, и бе убит при оказване на съпротива.

— Дори отнесе част от мен със себе си — прошепна Муди отдясно на Хари и той го погледна бързо, тъкмо когато аврорът показваше на Дъмбълдор мястото на липсващото от носа му парче.

— Малко му е било да умре — каза Каркаров, но вече с паника в гласа.

Личеше как все повече се притеснява, че няма да може да каже нищо ново на министерството. Очите му се стрелнаха към вратата в ъгъла, зад която без съмнение го чакаха дименторите.