Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Сейзед кимна.
— Това, което казвате, е напълно възможно. Но ако нещата тръгнат добре, може би по същото време догодина бунтовниците ще управляват Лутадел.
— Може би — отвърна Вин. — Но въпреки това… много неща ще се променят.
— Такъв е животът, господарке. Светът трябва да се променя.
— Зная — отвърна Вин с въздишка. — Аз просто… Както и да е. Истината е, че харесвам този живот, Сейзед. Обичам да прекарвам времето си с хората от нашата група и да се упражнявам с Келсайър. Обичам да ходя на балове с Елънд, да се разхождам с теб из тези градини. Не искам нищо да се промени. Не искам животът ми да се върне такъв, какъвто беше преди година.
— Не е задължително, господарке. Може да се промени към по-добър.
— Няма — заяви тихо Вин. — Вече се започна — Келсайър намекна, че обучението ми е почти приключило. Оттук нататък ще трябва да се упражнявам сама. Що се отнася до Елънд, той даже не знае, че съм скаа — и че задачата ми е да се опитам да разруша семейството му. Дори Къща Венчър да не падне заради мен, други ще го направят — зная, че Шан подготвя нещо, но така и не можах да разкрия плановете й. И това е само началото. Предстои ни да се изправим срещу Последната империя. И вероятно ще се провалим — честно казано, не виждам как събитията могат да протекат по друг начин. Борим се, правим нещо добро, но не променяме много — а тези от нас, които оцелеят, може да прекарат остатъка от живота си в бягство от инквизиторите. Всичко ще се промени, Сейзед, и аз не мога да го спра.
Сейзед се усмихна добродушно.
— Ето защо, господарке, трябва да се наслаждавате на това, което имате. Защото, сигурен съм, че бъдещето ще ви изненада.
— Може би — рече със съмнение Вин.
— И не трябва да се отказвате от надеждата. Може би сте заслужили малко по-добър живот. Имало една група преди Възнесението, известна като асталзите. Те твърдели, че всеки човек е роден с определено количество лош късмет. Всеки път, когато се случвало нещо неприятно, те се смятали за облагодетелствани — оттук нататък животът им щял да става само по-добър.
Вин повдигна вежди.
— Звучи ми малко глупаво.
— Не мисля така — възрази Сейзед. — Защото асталзите били доста напредничави — те умело смесвали религия с наука. Смятали, че различните цветове са индикатори за различни варианти на бъдеще, и доста подробно описвали светлината и цветовете. Тъкмо благодарение на тях разполагаме със сравнително точни описания на живота преди Възнесението. Те имали схема на цветовете и я използвали, за да описват синьото на небето и зеленината на растенията. По мое мнение философията им относно късмета и щастието е много поучителна. За тях животът в бедност е само признак за приближаващото се богатство. Може би ще ви е от полза, господарке, ако се изпълните с мисълта, че късметът ви не винаги е бил лош.
— Не зная — рече скептично Вин. — Искам да кажа, щом лошият ти късмет е ограничен, не важи ли същото за добрия? Всеки път, когато се случи нещо хубаво, ще се притеснявам, че съм го похабила.
— Хъм. — Сейзед я погледна. — Предполагам, че зависи от гледната точка.
— Как може да си такъв оптимист? — попита Вин. — Ти и Келсайър.
— Не зная, господарке. Може би нашият живот е по-лек от вашия. Или пък сме по-глупави.
Вин потъна в мълчание. Продължиха да се разхождат и след известно време свърнаха към къщата, но без да бързат.
— Сейзед — каза тя след малко. — Когато ме спаси, в онази дъждовна нощ, ти използва ферохимия, нали?
Сейзед кимна.
— Да. Инквизиторът бе съсредоточен върху вас и успях да се промъкна зад него и да го ударя с камък. Мога да натрупам сила, многократно по-голяма, отколкото на обикновен човек, така че ударът ми го отхвърли към стената и, предполагам, строши някои кости.
— Така ли?
— Изглеждате разочарована, господарке — отбеляза Сейзед и се засмя. — Сигурно защото сте очаквали нещо по-ефектно.
— Аз просто… ти не ми каза почти нищо за ферохимията. Това й придава нещо като… мистичност.
Сейзед въздъхна.
— Нищо не може да се скрие от вас, господарке. Вероятно вече сте се досетили за най-уникалната способност на ферохимията — способността да се съхраняват и възстановяват спомени. Останалите сили не са много по-различни от вашите възможности с пютриум и калай. Някои от тях може да ви се сторят странни — като това да променяш теглото си, или дори възрастта — но те не предлагат кой знае какви бойни приложения.
— Възрастта? — попита Вин и се оживи. — Можеш ли да станеш по-млад?