Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Макар да застудяваше, нито Ричард, нито Калан облякоха пелерините си, тъй като се стопляха от бързото ходене. Ричард продължи да се опитва да мисли за Зед, но потокът на мислите му внезапно се прекъсна, защото трябваше да побърза да ги настигне. Разбра, че се задъхва, и това го накара да отстрани Зед от мислите си. Но една мисъл го преследваше — нещо не беше наред.
Най-после даде свобода на това си предчувствие. Как можеше един старец да го изпреварва толкова много и в същото време да изглежда свеж и отпочинал? Ричард попипа челото си и си зададе въпроса дали му е зле, или пък има треска. Стана му горещо. Може би се разболяваше; а може би имаше нещо друго. Те се бъхтеха здраво вече много дни, но никога не бяха бързали толкова. Не, добре си беше, просто умората си казваше думата.
Известно време Ричард наблюдава Калан, която вървеше пред него. Тя също трудно се справяше с бързия ход. Отстрани още една паяжина от лицето си, после се затича да догони стареца. Ричард забеляза, че и тя диша тежко. По някаква причина предпазливостта на Ричард нарастваше в тревога.
С периферното си зрение забеляза нещо вляво от него, в гората, което също се движеше в тяхната посока. Просто някакво дребно животинче, помисли си. Но му се стори, че е с дълги ръце и подскача по земята; след малко изчезна. Устата му пресъхна. Сигурно е просто плод на въображението му, каза си.
Отново спря вниманието си върху Стария Джон. На места пътеката се разширяваше, на други се стесняваше и пространството се изпълваше с клони. Когато двамата с Калан минаваха през подобни места, нямаше как да не се блъснат в някой клон или просто да отстъпят встрани. Не и Старият Джон. Той винаги оставаше на пътеката, без да се докосне до нито един клон, като стискаше здраво пелерината около тялото си.
Вниманието му приковаха нишките на паяжините, които проблясваха в златисто на отслабващата светлина и пресичаха пътя на Калан. Тя мина през една паяжина, разсичайки я с крак.
Потта по лицето му внезапно се вледени.
Как беше възможно Старият Джон да не е скъсал паяжината?
Вдигна поглед и видя един клон, чийто връх се долепваше до пътеката. Старецът заобиколи клона. Но не и върха му. Върхът премина през ръката му като през дим.
Дишайки все по-учестено, той сведе поглед към стъпките, които Калан беше оставила на едно непокрито с листа парче земя. От Стария Джон следи нямаше.
Ричард протегна напред лявата си ръка, хвана Калан за ризата и я дръпна зад себе си така, че тя извика от изненада. Избута я назад, докато с дясната си ръка изваждаше меча от ножницата.
При звъна на меча Старият Джон се извърна наполовина.
— Какво има, момчето ми? Видя ли нещо? — гласът му прозвуча като съскане на змия.
— Наистина видях. — Ричард сграбчи меча в двете си ръце, краката му бяха леко разтворени в положение на защита, гърдите му се повдигаха. Почувства как яростта избутва страха му.
— Как става така, че не разкъсваш паяжините, когато минаваш през тях, нито пък оставяш следи по земята?
Старият Джон се усмихна бавно, лукаво, оценявайки го с едно око.
— Ти не очакваше ли, че старият приятел на магьосника ще има някакви особени таланти?
— Може би — каза Ричард, като очите му отскачаха ту наляво, ту надясно, оглеждайки терена. — Но кажи ми, Стари Джон, как се казва старият ти приятел?
— Защо питаш? Зед — повдигна вежда другият. — Откъде бих могъл да знам, ако той не ми беше стар приятел. — Пелерината беше здраво стегната около него. Главата му потъваше в раменете.
— Аз съм този, който глупаво ти каза, че името му е Зед. А сега ти ми кажи последното име на стария ти приятел.
Старият Джон го погледна мрачно намръщен, очите му бавно се поместиха, преценяваше, съобразяваше. Очи на животно.
С внезапно ръмжене, от което Ричард подскочи, старецът започна да се обръща и пелерината му се разтвори. За времето, в което направи пълен кръг, той удвои предишния си размер.
Оживя един невъзможен кошмар: козина, нокти и зъби там, където само преди миг бе стоял старец.
Същество, което ръмжеше и тракаше със зъби.
Ричард ахна, когато вдигна поглед към зейналата паст на чудовището. То с фучене направи гигантска крачка напред. Ричард отскочи три назад. Стискаше меча толкова силно, че го заболяха ръцете. Гората се изпълни с раздиращия слуха вой на съществото пред тях — дълбок, див, ожесточен. При всеки следващ рев пастта му зейваше отново и отново. Наведе се над Ричард, дълбоките му червени очи хвърляха искри, огромните му зъби тракаха. Ричард припряно заотстъпва с насочен напред меч. Хвърли бърз поглед, но не видя зад себе си Калан.