Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Никой не я гледаше, никой не видя как взима куклата си. Горе, по външната стена, обикаляха повече патрули, а на портата стояха кралските стражи, здраво стиснали оръжията си. Над броните си носеха красивите си униформи — червени туники без ръкави, върху които се виждаше знакът на Кралицата — глава на черен вълк, изрисуван като герб по средата. Докато повдигаха тежката желязна решетка и отваряха пред Рейчъл скърцащата порта, дори не погледнаха какво крие тя зад гърба си. Щом чу тракането на решетката, пусната отново на мястото си, и се обърна, за да види гърбовете на стражите, тя най-после се усмихна и затича; чакаше я дълъг път.
В една висока кула нечии тъмни очи я наблюдаваха. Видяха как премина през всички стражи, без да събуди ни най-малко подозрение, незабележима като въздишка, как премина през портата на външната стена, която даваше отпор на вражески армии и пресичаше пътя на предателите, как пресече моста, където стотици врагове бяха паднали мъртви, без да завоюват победа, как тича през полето с боси крака, невъоръжена, как навлиза в гората. На тайното си място.
Вбесен, Зед удари с ръка по студената метална плоча. Масивната каменна врата проскърца и бавно се затвори. За да стигне до ниската стена, се бе наложило да се промъкне между стражите от Д’Хара. Наклони се напред и се взря в спящия град под себе си, пръстите му се отпуснаха върху познатия гладък камък.
От тази висока стена на планинския склон градът изглеждаше напълно спокоен. Но той вече се беше промъкнал през тъмните улици и знаеше, че войските са навсякъде. Войски, дали и взели много жертви.
Но не това беше най-лошото.
Сигурно Мрачният Рал е бил тук. Зед удари с юмрук по камъка. Сигурно Мрачният Рал я е взел. Сложната защитна мрежа не бе успяла да я запази. Може би поради многото години, прекарани от Зед далеч от тук. Постъпи глупаво.
— Нищо на този свят не се постига лесно — прошепна магьосникът.
Тридесета глава
— Калан — повика я Ричард, — спомняш ли си, когато бяхме при Калните и онзи човек каза, че Рал е дошъл, яхнал червен демон? Знаеш ли за какво говореше?
Бяха вървели три дни през полетата със Савидлин и ловците му, след което се бяха сбогували с него, обещавайки пред тъжните му очи, че ще направят всичко възможно да намерят Сидин. През последната седмица бяха навлезли във височинна местност, наречена Ранг’Шада — обширна скална верига, която Калан беше казала, че води на североизток, към далечната част на Средната земя и крие в планините си отдалеченото място, познато като Агаден. Област, която Калан знаеше, че е заобиколена от нащърбени върхове, подобни на трънен венец, които държаха настрани всякакво чуждо присъствие.
— Не знаеш ли? — леко се изненада тя.
Когато той поклати глава отрицателно, тя се отпусна върху един объл камък да си почине. Ричард свали раницата от гърба си с уморена въздишка и се строполи на земята, като се облегна на една ниска скала и протегна ръцете си назад, за да промени положението им. Сега, когато Калан бе измила бялата и черната кал от лицето си, му изглеждаше различна. През трите дни, прекарани в полетата, беше свикнал с този й вид.
— И така, какво е то? — отново попита той.
— Дракон.
— Дракон! В Средната земя има дракони? Не мислех, че такива съществуват в действителност!
— Ами съществуват — намръщено го погледна тя. — Мислех, че знаеш — Той поклати отрицателно глава. — Обяснимо е да не вярваш, че съществуват, щом като в Западната земя няма магия. А драконите са магически същества. Мисля, че самият начин, по който летят, е магически.
— Бях убеден, че драконите са митически същества от старите легенди — той завъртя камъче между палеца и средния си пръст и го проследи с поглед, когато то отскочи от голям объл камък.
— Стари легенди за съществували неща, може би. Както и да е, истината е, че съществуват — тя повдигна косата си с палци, за да проветри врата си, и затвори очи. — Има различни дракони. Сиви, зелени, червени и още няколко вида, по-рядко срещани. Сивите са най-дребни, те са срамежливи. Зелените са много по-големи. Най-умни и най-големи са червените. Някои хора в Средната земя отглеждат сивите като домашни животни или пък ги използват за лов. Никой не отглежда зелени; те са доста тъпи, имат лош нрав и могат да бъдат опасни. — Клепачите й се отвориха и тя килна глава на една страна, поглеждайки изпод сключените си вежди. — С червените въпросът стои по друг начин; те могат да те сдъвчат за секунди; освен това са умни.