Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Най-много ми липсва брат ми — каза тя на куклата си. Отвърна поглед. — Казват, че е умрял — довери й тихо.
Почти цял ден Рейчъл разказва бедите си на куклата. Разказа й всичките си неприятности, за които можеше да се сети. Когато не се стърпяваше и почваше да плаче, куклата й казваше, че я обича, и от това й ставаше по-добре. Понякога я разсмиваше.
Рейчъл пъхна още една съчка в огъня. Толкова беше хубаво да можеш да се стоплиш, да си на светло. Но тя гледаше огънят да не се разраства много, точно както й беше казал Гилер. Така гората не изглеждаше толкова страшна, особено през нощта. Скоро отново щеше да се стъмни. Понякога нощем в гората се чуваха звуци, които я плашеха, караха я да плаче. И въпреки това предпочиташе да е сама в гората, отколкото да е заключена в онази кутия.
— Това стана, когато живеех на онова място, за което ти разказах. С другите деца, преди Кралицата да дойде да ме избере. Там ми харесваше много повече, отколкото при Принцесата. Там се отнасяха добре с мен — тя погледна към куклата, за да види дали я слуша. — Имаше един човек, Брофи, който идваше от време на време. Хората разправяха за него лоши неща, но той беше добър с децата. Държеше се мило, като Гилер. И той ми подари кукла, но Кралицата не ми позволи да я взема със себе си, когато дойдох да живея в замъка. Всъщност това не ме интересуваше, защото бях толкова тъжна, че брат ми е умрял. Чух някои хора да казват, че е бил убит. Знам какво означава това. Защо хората убиват деца?
Куклата просто се усмихна. Рейчъл също й се усмихна.
Тя си помисли за новото момченце, което Кралицата държи заключено. То изглеждаше смешно и говореше смешно, но въпреки всичко присъствието му й напомняше за брат й. Защото момченцето изглеждаше толкова уплашено. Брат й също винаги се плашеше. Рейчъл винаги познаваше кога брат й ще се уплаши, защото започваше да се върти и да се гърчи. Стана й толкова мъчно за новото момченце; прииска й се да има власт да му помогне.
Рейчъл протегна ръце към огъня, за да ги стопли за минутка, после пъхна едната в джоба си. Беше гладна. Единственото, което успя да намери за ядене, бяха няколко боровинки. Извади една голяма и я предложи на куклата. Тя не изглеждаше гладна, така че Рейчъл я изяде сама, после изяде още една шепа, докато свършиха. Все още беше гладна, но не й се търсеха други. Мястото, където растяха, беше далеч, а навън се мръкваше. Не искаше да остава в гората по тъмно. Искаше да си остане в хралупестото си дърво заедно със своята кукла. Край топлия огън, при светлината.
— Може би когато направи това съглашение, Кралицата ще стане по-добра. Само за него говори, толкова много го иска. Може би тогава ще бъде по-доволна и няма да заповядва да отсичат главите на хората. Принцесата ме кара да ходя с нея, нали разбираш, но аз не обичам да гледам, затварям си очите. А сега вече дори самата Принцеса дава такива заповеди. С всеки изминал ден става все по-жестока. Вече ме е страх, че ще нареди и на мен да ми отрежат главата. Ще ми се да избягам — погледна куклата си. — Ще ми се да избягам и да не се връщам никога повече там. И тогава ще те взема със себе си.
Куклата се усмихна.
— Обичам те, Рейчъл.
Рейчъл я притисна силно до себе си и се зарови в сламата заедно с куклата. Утре трябваше да се връща в замъка при жестоката Принцеса. Знаеше, че ще трябва да остави куклата си в хралупата на дървото, в противен случай Принцесата щеше да я хвърли в огъня.
— Ти си най-добрият приятел, който някога съм имала. Ти и Гилер.
— Обичам те, Рейчъл.
Тя започна да се притеснява какво ще стане с куклата й, оставена сам-самичка в хралупестия бор. Щеше да бъде самотна. Ами ако Принцесата никога повече не я изгони за през нощта; ами ако някак си разбере, че Рейчъл всъщност иска да я изгонят и само за да прояви жестокостта си, я заключи в замъка?
— Знаеш ли какво да направя? — попита тя куклата, вдигайки поглед към огъня, който проблясваше върху тъмните клони вътре в хралупата на дървото.
— Помогни на Гилер — каза куклата.
Тя се повдигна на лакът и я погледна.
— Да помогна на Гилер?
Куклата кимна.
— Помогни на Гилер.
Лъчите на залязващото отпреде им слънце се отразяваха върху килима от листа. Пътеката изглеждаше светла и искряща между тъмния масив на гората, разположен от двете им страни. Ричард чуваше как обувките на Калан от време на време се удрят в скритите под цветния килим камъни. Във въздуха се носеше лека миризма на гнило: от падналите листа, които започваха да се разлагат в по-ниските влажни участъци или пък по дупките на камъните, където вятърът събираше дебели купчини.