Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Те ядат хора! — Ричард допря длани до очите си и простена.
— Само ако са достатъчно гладни или достатъчно ядосани. Не сме им любимото ястие. — Когато Ричард свали ръце и отново я погледна, видя насреща си зелените й очи. — Онова, което не разбирам, е защо Рал е яздил червен дракон.
Ричард си спомни онова червено нещо в небето, което прелетя над него в горната част на Старата гора, точно преди да намери Калан. Хвърли още едно камъче.
— Това обяснява как е успял да прелети такова голямо разстояние.
Тя бавно поклати глава.
— Не, искам да кажа, че не разбирам какво е накарало един червен дракон да направи такова нещо. Те са страхотно независими, не се бъркат в човешките дела, всъщност никога не са се бъркали. По-скоро биха умрели, отколкото да се оставят да ги управляваш. Както ти казах, те са магически и се справят дори със същества от Д’Хара, е, поне за известно време. Дори да ги е заплашвал със смърт с някоя своя магия, не биха му се подчинили; по-скоро биха умрели. Просто ще продължат да се бият, докато убият или бъдат убити — тя леко се наведе към него и многозначително сниши глас. — Това, че някой от тях разкарва Рал насам-натам, ми се струва много странно. Не мога да си представя, че някой може да управлява червен дракон.
Тя се вгледа за миг в него, след това се изправи и зачовърка по мъха на една скала.
— Тези дракони могат ли да бъдат опасни за нас? — почувства се глупаво, питайки дали един дракон е опасен.
— Не съвсем. На няколко пъти съм виждала червени дракони съвсем отблизо. Веднъж вървях по някакъв път, когато един се приземи съвсем наблизо, на полето край пътя и сграбчи две крави. Отнесе ги със себе си — по една във всяка лапа. Ако срещнем някой, червен имам предвид, и той не е в настроение, предполагам, че може да е опасно, но това не е много вероятно.
— Веднъж вече се сблъскахме с един — напомни й той тихо — и той ни създаде доста проблеми.
Тя не му отговори. Но по изражението на лицето й личеше, че споменът я наранява толкова, колкото и него.
— А, ето къде сте били вие двамата! — провикна се нечий глас.
Те едновременно скочиха на крака. Ръката на Ричард моментално сграбчи дръжката на меча; Калан се наведе напред, готова на всичко.
— Седнете, седнете — успокои ги старецът, който се движеше по пътеката срещу тях, като протегна двете си ръце. — Не исках да ви плаша! — бялата му брада се заклати, когато се засмя. — Това е просто Старият Джон, дойдох да ви потърся, вас двамата. Седнете. Седнете.
Огромният му кръгъл корем се разтресе под тъмнокафявите му дрехи, докато се смееше. Бялата му коса бе прилежно сресана на път по средата, буйни вежди и дълги мигли покриваха кафявите му очи. Засмяното му кръгло лице се набръчка от широка усмивка, докато чакаше. Калан предпазливо седна на мястото си. Ричард само се наведе, леко опирайки се на скалата, на която се бе облегнал преди малко. Ръката му не пусна дръжката на меча.
— Какво искаш да кажеш с това, че си ни търсил? — попита Ричард с не съвсем приятелски глас.
— Старият ми приятел магьосникът ме изпрати да ви търся…
Ричард отново скочи на крака.
— Зед! Зед ли те изпраща?
Старият Джон отново се засмя, като държеше корема си.
— Колко стари магьосници познаваш, момче? Разбира се, че старият Зед. — Той се хвана за брадата, подръпвайки я леко, докато ги наблюдаваше с едно око. — Той трябва да се заеме с една много важна работа, но има нужда от теб, и от теб също, сега. Така че дойде да ме помоли да ви намеря. И без това нямам друга работа, отговорих му аз. Каза ми къде сте. Изглежда, е бил прав, както обикновено.
Ричард се усмихна при тези думи.
— Е, как е той? Къде е, за какво сме му?
Старият Джон дръпна брадата си малко по-силно, като кимаше и се усмихваше.
— Каза ми. Каза ми, че задаваш много въпроси. Работата е, че не знам за какво сте му. Когато старият Зед си има грижи, не задаваш въпроси, просто правиш, каквото ти казва. Така и направих. И ето ме тук.
— Къде е той? Колко е далеч? — Ричард се развълнува при мисълта, че отново ще види Зед.
Старият Джон се почеса по брадата и леко се наведе напред.
— Зависи. Докога възнамерявате да седите тук и да си чешете езиците?
Ричард се усмихна широко, после вдигна раницата си, забравил умората. Калан му се усмихна с една от онези особени усмивки със стиснати устни и двамата последваха Стария Джон по каменистата пътека. Ричард пусна Калан пред себе си, оглеждайки околните дървета. Тя му беше казала, че не са далеч от мястото, където живее вещицата.