Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Прекосиха пода под звуците на собствените си стъпки, отекващи в каменните плочи. Ричард видя, че на масата има книги. Надеждата му порасна. Беше тук точно заради книгите. Най-вероятно щяха да минат седмици, преди Калан и Зед да се върнат, а Ричард се страхуваше, че може да се наложи да предприеме действия за защита на Кулата преди това. Чакането започваше да го изнервя и да го прави нетърпелив. Сега, когато Ейдиндрил беше във властта на Д’Хара, най-голямата заплаха за Ричард бе нападение над Кулата. Надяваше се да намери книги, от които да научи нещо, може би дори информация за това как да използва магията си, така че ако някой, който от своя страна притежава магия, го нападне, да знае как да се отбранява. Страхуваше се, че Орденът може да се опита да отмъкне част от съхраняваната в Кулата магия. Притесняваха го и сбързовете.
На масата имаше десетина книги, всичките еднакво големи. Думите на кориците бяха на език, който той не разбираше. Докато плъзгаше горните книги, за да види тези под тях, Улик и Иган стояха с гръб към масата. Нещо в книгите му се струваше еднакво.
— Сякаш е една и съща книга, но написана на различни езици — отбеляза той почти на себе си.
Обърна една, която му хвана окото, и изведнъж осъзна, че макар да не разбира написаното, е виждал и преди този език и като че разпознава някои от думите. Първата, фуер, и третата, ост, познаваше добре. Заглавието беше на високо Д’Харански.
Едно пророчество, което Уорън му бе показал в подземията на Двореца на пророците, се отнасяше за Ричард и го наричаше „фуер грисса ост драука“: онзи, който носи смърт, или носителят на смъртта. Първото съчетание от букви в заглавието беше по-скоро част от дума, може би нещо като членуване. Третата, „ост“, означаваше „на“.
— „Фуер Улбрекен ост Бренника Диезер“ — въздъхна отчаяно Ричард. — Де да знаех какво означава.
— „Приключенията на Бони Дей“, струва ми се.
Той се обърна и видя Бердин, която надничаше през рамото му към масата. Тя отстъпи назад, сините й очи се отместиха встрани, сякаш почувствала, че е направила нещо нередно.
— Какво каза? — прошепна той.
Тя посочи книгата на масата.
— Фуер Улбрекен ост Бренника Диезер. Нали каза, че искаш да знаеш какво означава. Струва ми се, че е „Приключенията на Бони Дей“. Но на доста стар диалект.
„Приключенията на Бони Дей“ беше книга, която Ричард имаше от най-ранна възраст. Любимата му книга. Беше я чел толкова пъти, че всъщност я знаеше наизуст.
Едва след попадането си в Двореца на пророците Ричард разбра, че книгата е била написана от Натан Рал, Пророк и негов предтеча. Натан я бе сътворил като буквар по пророчества — така му бе казал — и я бе разпратил до различни момчета с потенциал. Пророкът бе добавил още и че с изключение на Ричард, всички притежатели на книгата са се сблъскали с фатални инциденти.
След раждането на Ричард Прелатът и Натан бяха дошли в Новия свят и бяха откраднали Книгата на преброените сенки от Кулата, за да предотвратят попадането й в ръцете на Мрачния Рал. Бяха я дали на втория баща на Ричард, Джордж Сайфър, като го бяха принудили да им обещае, че ще накара Ричард да научи наизуст книгата, дума по дума, след което ще я унищожи. Книгата на преброените сенки беше необходима за отварянето на кутиите на Орден в Д’Хара. Ричард все още я помнеше наизуст — до последната думичка.
Той с любов си спомняше щастливите дни на детството си, когато живееше заедно с баща си и брат си в Западната земя. Тогава обичаше силно по-големия си брат и се стараеше да му подражава. Кой можеше да каже какви злокобни обрати на съдбата предстоят? Връщане назад към тези невинни времена нямаше.
Натан му беше дал „Приключенията на Бони Дей“. Вероятно пак той е оставил в Кулата тези екземпляри, написани на различни езици, когато е бил тук непосредствено след раждането на Ричард.
— Откъде знаеш какво пише? — попита той.
Бердин преглътна.
— На високо Д’Харански е, но на доста стар диалект.
Ричард осъзна — от начина, по който се бяха ококорили очите й, — че сигурно я е погледнал страховито. Наложи си да омекоти израза на лицето си.
— Искаш да кажеш, че разбираш високо Д’Харански?
Тя кимна.
— Доколкото имам информация, това е мъртъв език. Един учен, когото познавам и който разбира този език, ми каза, че вече почти не е останал човек, който да има представа от него. Ти откъде го знаеш?
— От баща си — отвърна тя. Гласът й беше напълно безстрастен. — Това бе една от причините Мрачният Рал да ме вземе за Морещица. — Лицето й също стана непроницаемо. — На пръсти се броят хората, които разбират високо Д’Харански. Баща ми беше един от тях. Мрачният Рал използваше този език, за да си помага в някои от магиите, и не му харесваше фактът, че има и други, които го разбират.