Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Сто! — възкликна Егвийн. — Довели са сто мъже?
Амис поклати глава.
— Над петстотин. Съгледвачите на Тимолан са засекли повечето от тях на стан на половин ден път северно от града. Руарк споменал за това и Койрен Селдаин отговорила, че мъжете били почетна стража и че оставили повечето от тях извън града, за да не ни тревожели.
— Смятат да ескортират Кар-а-карн до Тар Валон.
Гласът на Сорилея можеше да строши и камък, макар изражението й да го правеше да изглежда мек. Егвийн не беше им спестила съдържанието на писмото на Елайда до Ранд. Всеки път, когато Мъдрите чуеха за това, то все по-малко им харесваше.
— Ранд не е толкова глупав, че да приеме такова предложение — успокои ги Егвийн, но вътрешно не беше съвсем убедена. Петстотин мъже можеха да минат за почетна стража. Елайда като нищо можеше да реши, че Преродения Дракон ще очаква нещо подобно и че дори ще бъде поласкан. Хрумнаха й какви ли не предложения, но трябваше много да внимава. Една погрешна дума можеше да накара Амис и Баир — или още по-лошо, Сорилея, да й заповядат неща, които да не може да изпълни и пак да направи на своя глава това, което може. — Добре. Предложенията ми са следните. Ако някои от тези Айез Седай отидат в двореца, някоя от вас, която може да прелива, би трябвало да тръгне след тях и да се увери, че не са поставили някакви клопки. — Те кимнаха. Две трети от жените тук можеха да владеят сайдар. Уменията им се отличаваха от тези на Айез Седай — по-слаби в някои неща, по-силни в други, но като цяло просто различни — но въпреки това трябваше да могат да надушат всякакви нежелани подаръчета. — И освен това трябва да се уверим, че са само шест.
Това трябваше да го обясни. Мъдрите бяха чели влагоземски книги, но дори тези, които можеха да преливат, не бяха наясно с ритуалите, създадени сред Айез Седай, занимаващи се с мъже, които са намерили сайдин. При айилците, когато един мъж разбереше, че може да прелива, смяташе себе си за избраник и заминаваше на север в Погибелта, на лов за Тъмния; никой не се връщаше. Самата Егвийн също не беше познавала ритуалите на Айез Седай преди да отиде в Кулата — приказките, които беше чувала, нямаха и най-бледо подобие с истината.
— Ранд може да се справи с две жени наведнъж — привърши тя. Това го знаеше със сигурност. — Възможно е дори да може да се справи с шест, но ако се окажат повече, отколкото се представят, това ще е доказателство, че най-малкото са излъгали, макар само да са го премълчали. — Едва не трепна пред намръщените им погледи; излъжеш ли, навличаш тох спрямо този, за когото си излъгал. Но в нейния случай беше необходимо. Беше.
Останалата част от закуската премина в уточнения коя днес трябва да обходи двореца и на кои вождове да се доверят да изберат мъже и Деви, които да проверят дали има още Айез Седай. Някои можеха да проявят неохота да застанат срещу Айез Седай, други можеха да решат, че всякаква заплаха срещу Кар-а-карн, дори от страна на Айез Седай, може да бъде премахната най-добре с помощта на копието — някои от Мъдрите, изглежда, споделяха точно такова мнение. Сорилея потуши безцеремонно не едно косвено подмятане, че цялата трудност ще отпадне, ако тези Айез Седай просто престане да ги има. Най-накрая Руарк и Манделайн се оказаха единствените двама, за които успяха да се споразумеят.
— Гледайте да не изберат някой сисвай-аман — каза Егвийн. Тези със сигурност щяха да заложат на копието при най-малкия намек за заплаха. Забележката й предизвика немалко погледи, от укорни до иронични. Глупачки при Мъдрите нямаше. Само едно нещо я обезпокои — че никоя не спомена това, което беше свикнала да чува всеки път, когато обсъждаха Айез Седай: че някога айилците са изменили на Айез Седай и че ще бъдат унищожени, ако го направят отново.
След тази забележка Егвийн остана настрана от обсъждането и се зае с втората купа овесена каша, този път със сухи кайсии и сливи, което й спечели одобрителното кимване на Сорилея. Не че търсеше точно одобрението на Сорилея. Беше гладна, но преди всичко искаше да забравят за присъствието й. Изглежда, се получи.
Когато закуската и обсъждането привършиха, тя отиде в шатрата си и щом видя групичката Мъдри да се отдалечават към града, водени от Амис, изскочи навън и също закрачи към градската стена.
Както очакваше, изгуби се точно три пъти и още на два пъти й се наложи да разпитва за пътя, преди да се озове до страничната стена на една конюшня и да надникне иззад ъгъла към тъмната сграда от другата страна на улицата, с тесни прозорчета, ъгловати тераси и стъпаловидни кули. За палат изглеждаше малка, макар да беше огромна за обикновена къща — Арилин беше малко над средното благородническо съсловие на Кайриен. Войници в зелени камизоли и стоманени нагръдници и шлемове стояха на стража на широките стъпала пред входа в дори по терасите. Странно, но всички те й се сториха млади. Все пак не това я заинтригува. Вътре в тази сграда преляха жени и за да го усети тя чак оттук, от улицата, при това да го усети толкова ясно, значи не бяха изтеглили малки количества сайдар. Количеството отведнъж се смали, но пак си остана значително.