Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Том се окашля.
— Тилин е слаба кралица, докато Карридин е посланник на една голяма сила. — Той постави едно от камъчетата си и погледът му се задържа на таблата. Говореше все едно, че разсъждава на глас. — По определение един Бял плащ Инквизитор не може да бъде Мраколюбец; така поне е определено в Крепостта на Светлината. Ако тя го задържи или дори изрече обвинението срещу него, още преди да е мигнала в Ебу Дар ще се появи цял легион Бели плащове. Може и да й оставят трона, но ще се превърне в кукла в ръцете им и ще й дърпат конците от Купола на Истината. Няма ли най-после да се предадеш, Джюйлин? — Хващачът на крадци го изгледа с яд, след което се наведе и заоглежда свирепо дъската.
— Не мислех, че е страхливка — отвърна с отвращение Авиенда, а Том я изгледа с насмешка.
— Ти никога не си се изправяла пред нещо, с което не можеш да се пребориш, момиче — каза й той кротко. — Нещо толкова силно, че да ти остава или да побегнеш, или жива да те глътнат. Докато не ти се случи, опитай се да си спестиш преценките за Тилин. — Странно защо Авиенда се изчерви. Обикновено тя умееше да крие чувствата си толкова добре, че все едно лицето й беше от камък.
— Сетих се! — изведнъж възкликна Елейн. — Ще намерим такова доказателство, че дори Педрон Ниал да бъде длъжен да го приеме. — Тя заподскача из стаята. Не, затанцува по-скоро. — Просто ще се преобразим и ще го проследим.
И изведнъж Елейн престана да бъде Елейн със зелената си ебударска рокля, а се превърна в доманка, в тънка и впита по снагата и синя коприна. Нинив подскочи, преди да успее да се овладее, и стисна устни, вбесена от себе си. Само защото не бе могла да забележи веднага сплитовете не беше основание да се стряска от Илюзия. Тя погледна крадешком към Том и Джюйлин. Дори Том беше зяпнал с отворена уста. Нинив стисна плитката си и я дръпна силно. Елейн щеше да издаде всичко! Какво й ставаше днес?
Илюзия действаше толкова по-добре, колкото по-близо се придържаш до истинския си вид, поне на ръст и форми, тъй че късчета от ебударската рокля проблясваха през доманската дреха, докато Елейн се въртеше и се оглеждаше в едно от големите огледала в стаята. После се разсмя и плесна с ръце.
— О, той никога не ще ме познае. Нито теб, моя почтисестро. — Изведнъж се оказа, че до стола на Нинив седи тарабонка, с кафяви очи и жълти плитчици, с вплетени в тях червеникави мъниста, в тон с впитата в тялото й рокля от надиплена коприна. Тарабонката изгледа насмешливо Елейн. Ръката на Нинив стисна здраво плитката й. — О, и теб не можем да забравим — продължи да мърмори Елейн. — Знам точно кое ще ти отива.
Сега вече Нинив забеляза сиянието около Елейн. Защото й беше кипнало. Това, че я оплетоха с потоци, не й подсказваше какъв образ й е придала Елейн, естествено. За да го разбере, трябваше да се погледне в огледалата. И оттам в нея се втренчи една жена от Морския народ — смаяна, с дузина халчици с бляскави камъчета по ушите и два пъти по толкова златни медальончета, подскачащи на верижката, минаваща от едното й ухо до халката на едната й ноздра. Освен накитите носеше само широки гащи от зелен брокат и нито трошица повече, точно както се носеха жените на Ата-ан Миере на корабите си в открито море. Беше само Илюзия. Отдолу под сплитовете тя си беше облечена съвсем прилично, но… До собственото й отражение се мернаха лицата на Том и Джюйлин, които едва сдържаха усмивките си.
От гърлото й излезе приглушен грак.
— Затворете си очите! — извика тя на мъжете и започна да подскача и да маха с ръце, да прави какво ли не, за да й се покаже роклята отдолу. — Затворете си очите, да ви изгори дано! — О, затвориха ги те, и още как. Кипнала от гняв, тя престана да подскача. Затвориха ги, но вече не криеха хиленето си. Впрочем Авиенда също се разсмя съвсем открито, чак се катурна на пода от смях.
Нинив заопъва полите си — в огледалото жената от Морския народ сякаш си дръпна панталоните — и изгледа ядосано Елейн.
— Престани веднага, Елейн! — Доманката я зяпна изумена, с широко отворена уста и опулени от изненада очи. Едва сега Нинив осъзна колко се е ядосала — Верният извор блесна като светкавица някъде извън полезрението й. Тя прегърна сайдар и плесна щит между Елейн и Извора. Или по-скоро се опита. Да заслониш жена, която вече държи Силата, никак не беше лесно, дори когато си по-силната. Веднъж, като малко момиче, беше ударила с чука на господин Люхан по наковалнята му с все сила и трясъкът му я прониза чак до пръстите на краката. Това сега беше два пъти по-силно. — В името на Светлината, Елейн, пияна ли си?