Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
А часовете се точеха. Тя прочете и препрочете за кой ли път късото писмо, което Мат бе оставил за тях при Тилин. Авиенда седеше кротко на пода до стола й и четеше дебел том с кожени корици. Виж, тя като че ли не се тревожеше, във всеки случай не и видимо, но пък тази жена нямаше да се смути видимо дори някой да й пъхнеше усойница в пазвата. Откакто се върнаха в палата, тя си беше сложила на шията изкусно изработения сребърен наниз, с който не се разделяше никога. Беше го свалила само за пътуването с лодката — беше казала, че не искала да рискува. Нинив се зачуди защо ли Авиенда вече не си носи костената гривна. Беше подслушала някакви приказки, нещо, че нямало да я носи, докато Елейн не се сдобиела със също такава, което не й се стори никак смислено. Но сега това нямаше никакво значение. Писмото в скута й отново привлече вниманието й.
„Тук няма нищо освен жега и мухи, а такива има колкото щеш и в Кемлин.“
— Сигурни ли сте, че не сте му казали нищо? — попита тя настойчиво.
Джюйлин, който тъкмо посягаше да премести едно камъче на таблата, спря и я изгледа с израз на сърдита невинност.
— Колко пъти трябва да ти го повтарям? — Сърдитата невинност бе едно от нещата, които мъжете постигаха много добре, особено когато бяха виновни като лисици, хванати в кокошарник. Интересно, че резбата по ръба на игралната табла беше с лисичи фигурки.
Том, седнал срещу хващача на крадци от другата страна на таблата, сега напомняше толкова малко на веселчуна с фино скроеното си палто с цвят на бронз, колкото малко напомняше и на мъжа, който някога беше бил любовник на самата кралица Мургейз. Сух и белокос, с дълги мустаци и дебели вежди, той беше самата картинка на безсилна досада, от яркосините очи до подметките на ботушите.
— Не разбирам как бихме могли, Нинив — каза й той сухо, — след като до тази нощ вие не ни бяхте казали почти нищо. Трябваше да пратите Джюйлин и мен.
Нинив изсумтя. Сякаш тия двамата не бяха се мотали като пилета без глави, откакто се бяха върнали, и не си пъхаха носовете в работите им с Елейн за това какво да правят с Мат и неговото писмо. А съберяха ли се и тримата, и две минути нямаше да изтраят, без да подхванат клюките. Мъжете само с това се занимаваха. Те… Истината си беше, призна си тя неохотно, че така и не им беше хрумнало да прибягнат до помощта на мъжете.
— Щяхте само да се напиете с него — измърмори тя. — И хич не ми казвайте, че нямало да стане така. — Точно това сигурно правеше Мат сега някъде, докато Биргит го чакаше в хана. Този човек все намираше начин да им обърка всичките планове.
— Че и да бяха го направили, какво толкова? — изкикоти се Елейн. Потропваше с краче, макар че беше много чудно как може да отличи определена мелодия в цялата шумотевица, носеща се от тъмното. — Тази нощ е… тъкмо за напиване.
Нинив я изгледа намръщено. Тази нощ Елейн се държеше много странно. Ако не я познаваше добре, щеше да си помисли, че е пийнала някоя глътка вино. И то не само някоя глътка. Но това беше невъзможно. И двете имаха вече зад гърба си доста неприятен опит — бяха прекалили по веднъж, така че нито една от тях вече не си позволяваше повече от една чашка, а много рядко и толкова.
— Този, който мен ме интересува, е Джайчим Карридин — каза Авиенда, затвори книгата и я постави на пода до себе си. — При нас Сенкобезите ги убиваме веднага щом ги открием и никой клан, септа, общество или първосестра не ще вдигне ръка да се възпротиви. Ако Джайчим Карридин е Сенкобег, защо Тилин Мицобар не го убие? Ние защо не го убием?
— Тук нещата са малко по-сложни — отвърна й Нинив, въпреки че тя самата също се чудеше. Не защо Карридин още не беше убит, разбира се, но защо продължават да му позволяват да си влиза и излиза от палата, когато си поиска. Беше го видяла в палата малко след като й бяха връчили писмото на Мат и след като беше споделила с Тилин съдържанието му. Беше разговарял с Тилин близо цял час и беше напуснал с цялото достойнство, с което бе дошъл. Смятала беше да го обсъди с Елейн, но въпросът за това, което знаеше Мат, продължаваше да й се натрапва. Този човек щеше да докара белята. Не й беше ясно как, но щеше да я докара. Крива щеше да излезе тази работа, каквото и да си мислеха останалите. Идваше лошо време.