Корона от мечове

Той прибра ножа в ръкава си, вдигна падналата си шапка от каменната настилка, нахлузи я и се забърза. Ботушите му заотекваха глухо по безлюдната улица. По-добро място за убийство сигурно нямаше да се намери в целия град. Целият сблъсък с тримата просяци беше траял само минута и никой не бе го видял. В този град човек можеше да се забърка в три-четири улични побоя на ден, но вероятността да се натъкнеш на две групи обирджии за един ден изглеждаше толкова малка, колкото градската стража да откаже подкуп. Какво ставаше с този негов късмет? И нямаше ли най-сетне тези зарове в главата му да спрат да се въртят? Той не тичаше, но не се и помайваше — едната му ръка бе мушната под палтото и стискаше дръжката на един от ножовете, а очите му дебнеха за всяко помръдване сред сенките. Нищо обаче не видя освен подскачащи на тумби веселяци.

В „Скитащата жена“ масите бяха изнесени с изключение на няколкото край стените. Флейтистките и тимпанистът свиреха пронизително за четирите редици хора, танцуващи нещо средно между танц на фигури и джига. Той се загледа и опита една-две стъпки. Чуждоземски търговци във фино тъкана вълна подскачаха редом с местни. Отличи две търговки по движенията им — едната слабичка, другата не толкова, но и двете танцуваха с изящество, както и няколко от местните жени, облекли най-хубавите си дрехи, с дълбоки деколтета, очертани с по малко дантела или везмо, но не и облечени в коприна. Не че щеше да откаже да потанцува с някоя жена в коприна, разбира се — никога не отказваше танц на жена, все едно на каква възраст или положение — но тази нощ богатите бяха в палатите или в домовете на по-заможните търговци и лихвари. Хората край стените, които си отдъхваха за следващия танц, в повечето случаи бяха заровили лица в халбите си или грабваха нови халби от подносите, понесени от шетащи забързано слугини. Госпожа Анан, изглежда, тази нощ щеше да продаде вино колкото за цяла седмица. Ейл също. Местният народ, изглежда, нямаше никакъв вкус и беше в състояние да пие какъвто и буламач да му се поднесе.

Той опита още една стъпка, след което спря Кайра, която мина покрай него с един поднос, зададе й няколко въпроса и накрая й поръча вечерята си — златна рибка: едно доста сложно ястие, което готвачката на госпожа Анан приготвяше съвършено. Човек трябваше здраво да похапне, за да си укрепи силите преди да се захване с танците.

Кайра стрелна знойна усмивка към някакъв тип по жълта жилетка, който награби пълна халба от подноса й и метна върху него сребърник, но странно защо този път не се усмихна на Мат. И не само че не му се усмихна, ами дори присви устни.

— Малкото ти зайче съм била, тъй ли? — Изсумтя многозначително и продължи на един дъх. — Момчето е в леглото, където му е мястото, а къде е лорд Нейлсийн не знам, нито Харнан, нито господин Ванин. А готвачката каза, че няма да приготви нищо освен гола супа и хляб за всички, които са си удавили езиците във вино. Макар че не мога да разбера за какво му е на милорд златна рибка, след като в стаята му го чака златна женичка. Сега да ме извини милорд, но някои хора трябва да си заработят залъка. — Тя се плъзна покрай него и започна да обслужва всички мъже наоколо с толкова щедра усмивка, че чак да ти се доповръща.