Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Сиянието около доманката се стопи, както и самата доманка. Нинив знаеше, че сплитът се е махнал и около нея, но въпреки това се взря в огледалото и въздъхна облекчено, като видя, че там отново си е истинската Нинив ал-Мийра с жълтата си рокля на сини ивици.
— Не — бавно й отвърна Елейн. Лицето й пламна, но не беше от смут, или не съвсем. Брадичката й се вирна и гласът й се втвърди. — Не съм.
Вратата се разтвори с трясък и през прага залитна Биргит, ухилена до ушите. Е, може би не чак залитна, но пристъпи доста неуверено.
— Не очаквах, че всички ще стоите будни да ме чакате — каза тя бодро. — Ще ви е много интересно да чуете какво имам да ви разправям. Но първо… — С подчертано стабилната походка на човек, доста прекалил с пиенето, тя се скри в стаята си.
Том зяпна към вратата й с умислена усмивка, Джюйлин пък — с невярваща. И двамата знаеха истината за нея. Елейн само погледна сърдито над вирнатия си нос. Откъм спалнята на Биргит се чу някакво плискане. Нинив и Авиенда се спогледаха озадачено.
Биргит се появи отново, с мокро лице и коса, и палто, прогизнала от раменете до лактите.
— Е, сега си е по-друго — каза тя и се тръшна на един от резбованите столове. — Обаче този младеж е с кух крак и с дупка на петата. Каца без дъно. Надпи дори Беслан, а аз вече бях започнала да си мисля, че виното е като вода за този момък.
— Беслан ли? — повиши глас Нинив. — Синът на Тилин? Какво е търсил той с вас?
— Защо си допуснала това, Биргит? — възкликна Елейн. — Мат Каутон ще развали момчето и майка му ще обвини нас.
— „Момчето“ е на твоите години — подхвърли й глухо Том.
Нинив и Елейн се спогледаха объркано. Какво искаше да им каже той? Всеки знаеше, че на един мъж умът му идва в главата десет години по-късно, отколкото на една жена.
Лицето на Елейн се вкочани и тя изгледа Биргит гневно. Май щяха да си кажат по някоя и друга дума, за които утре сигурно щяха да съжаляват.
— Том, бихте ли ни оставили с Джюйлин за малко насаме? — бързо каза Нинив. Струваше й се съвсем невероятно двамата сами да се досетят, че трябва да си ходят. — Трябва да поспите, за да сте бодри утре призори. — Те обаче си останаха седнали и само я зяпаха глупаво, така че й се наложи да ги подкани по-твърдо. — Е?
— Тази игра приключи още преди двайсет камъчета — рече Том, поглеждайки към дъската. — Какво ще кажеш да слезем в моята стая и да започнем нова? Ще те пусна да сложиш десет камъчета където искаш и по всяко време на играта.
— Десет камъчета? — изджафка Джюйлин и се надигна от стола. — А няма ли и рибешка супа със симид да ми предложиш?
Продължиха да спорят чак до вратата, но на прага се спряха и всеки от тях ги изгледа през рамо с безсилен яд. Като нищо щяха да останат будни цяла нощ само защото тя ги беше пратила да си легнат.
— Мат не може да развали Беслан — рече сухо Биргит, след като вратата се затвори след двамата мъже. — Съмнявам се, че и девет танцьорки с пера с цял товар с ракия биха могли да го развалят. Няма да знаят откъде да започнат.
Нинив се зарадва, като го чу, въпреки че в тона на Биргит имаше нещо особено — от пиенето сигурно, — но Беслан изобщо не беше важното в момента. Тя го каза и Елейн добави:
— Да, не е важното. Ти си се напила, Биргит! Чак аз го усетих! Все още се чувствам пийнала, ако не се съсредоточа. Връзката не трябва да действа по този начин. Айез Седай не се търкалят и не се кикотят, когато Стражниците им прекалят с пиенето.
Нинив вдигна отчаяно ръце.
— Не ме гледай така — отвърна Биргит. — Знаеш повече от мен за това нещо. Айез Седай и Стражниците винаги досега са били мъже и жени. Сигурно в това е разликата. Може би твърде много си приличаме. — Усмивката й беше малко крива. — Сигурно е смущаващо, нали?
— Може ли все пак да се върнем на това, което е важно? — намеси се твърдо Нинив. — Като например Мат? — Елейн тъкмо бе отворила уста да отвърне на Биргит, но набързо я затвори и този път червените петънца, избили на бузите й, явно бяха от огорчение. — Така — продължи Нинив. — Мат все пак ще дойде ли тук сутринта, или и той е в същото отвратително състояние като теб?
— Може и да дойде — отвърна Биргит и дръпна чашата с ментов чай от ръката на Авиенда. Елейн я изгледа намръщено за миг, след което се чучна на пода до айилката, моля ви се!
— Какво искаш да кажеш с това „може и да дойде“? — настоя Нинив. Едната да прекалява с пиенето, другата да й сяда на пода! Какво още да очаква? — Ако очаква да му запълзим на четири крака…
Биргит отпи от чая, измърмори благодарна и странно, но когато отново вдигна очи към Нинив, не изглеждаше вече толкова пияна.