Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Елейн, ако се съди по Биргит, Мат снощи трябва да се е насмукал като цигулар. Хич няма да ни е благодарен, ако го събудим. Защо просто не вземем да си идем и…
Елейн надигна резето и пристъпи вътре. Нинив я последва с въздишка, която сигурно можеше да се чуе оттатък площада, чак в палата.
Мат Каутон лежеше проснат на леглото върху плетената червена покривка, с мокър парцал на челото. Стаята не беше особено подредена, въпреки че нямаше прахоляк. На умивалника стърчеше ботуш — на умивалника! — до бял леген, пълен с неизползвана вода, огледалото на стойката се беше кривнало, сякаш се беше препънал в него или го беше бутнал рязко, а омачканото му палто лежеше захвърлено на облегалката на един стол. Иначе всичко си беше по него, в това число черното шалче, което, изглежда, никога не сваляше от врата си, и другият му ботуш. Сребърната лисича глава беше провиснала от развързаната му риза.
Като видя медальона, пръстите й я засърбяха. Ако наистина лежеше в несвяст от пиене, сигурно щеше да може да му го свали, без да я усети. Така или иначе, твърдо беше решила да открие как това нещо поглъща Силата. Изпитваше истинска възхита, когато разбираше как действа нещо, но тази Лисича глава сякаш беше побрала в себе си всички загадки на света.
Нинив я хвана за ръкава, кимна към вратата и промълви тихо „той спи“ и още нещо, което Елейн не можа да разбере. Сигурно поредния зов да си вървят.
— Остави ме на мира, Нерим — изведнъж промърмори Мат. — Казах ти вече. Нищо друго не ми трябва освен един нов череп. И затвори вратата леко, че ушите ще ти закова на нея.
Нинив подскочи и понечи да се дръпне към вратата, но се овладя и спря.
— Не е Нерим, господин Каутон.
Той бавно надигна глава от възглавницата, смъкна парцала е две ръце и примижа към тях със зачервени очи.
Нинив се ухили и изобщо не се опита да прикрие задоволството си, че го вижда в такова окаяно състояние. Това, което Елейн не разбра, беше защо и на нея й се дощя да се ухили. Собственият й опит с прекаленото пиене беше оставил в нея само съжаление и съчувствие към всеки, впримчен в този порок. В тила си усети как главата на Биргит все още пулсира, и веднага съобрази защо е така. Разбира се, че не можеше да й хареса Биргит да се удави от пиене, все едно по какъв повод, но не можеше също така да й харесва, че някой друг се справя с нещо по-добре, отколкото собственият й Стражник. Глупава мисъл. Смущаваща. Но и удовлетворяваща.
— Какво правите тук? — попита той троснато, после примигна и смекчи тона си. — Посред нощ е.
— Вече е сутрин — каза рязко Нинив. — Не помниш ли, че говори с Биргит?
— Не може ли да не викаш толкова? — прошепна той и притвори очи. Но в следващия миг ги отвори и се опули. — Биргит ли? — Изведнъж седна и провеси крака от леглото. Известно време остана така, забил очи в пода, с лакти на колене — медальонът се поклащаше на врата му. Накрая вдигна глава и ги изгледа унищожително. Или може би просто зачервените очи му придаваха такъв вид. — Тя какво ви каза?
— Уведоми ни за вашите искания, господин Каутон — отвърна му най-официално Елейн. Така сигурно се чувстваше човек, изправен пред дръвника на палача. Нищо друго не й оставаше, освен да държи главата си изправена и да го гледа гордо. — Искам да ви благодаря най-сърдечно за това, че ме спасихте от Тийрския камък. — Ето, започна го, пък не болеше. Не чак толкова.
Нинив обаче стоеше до нея навъсена, със свити устни. Не можеше да я остави да направи всичко това самичка. Елейн прегърна сайдар преди дори да си го е помислила и преля една тънка струйка Въздух, с която плесна като с пръст Нинив по мекото на ухото. Нинив се хвана за ухото и й изръмжа сърдито, но Елейн само се обърна най-хладнокръвно към господин Каутон и зачака.
— И аз ти благодаря — най-сетне изломоти намусено Нинив. — От цяло сърце.
— О, това ли? Я оставете. Нищо работа. Най-вероятно щяхте скоро да се измъкнете и без моя помощ. — Той отново притисна влажния парцал до челото си. — Като си тръгнете, бихте ли помолили Кайра да ми донесе малко пунш? Едно тъничко момиче, хубавичко такова, с топли очи.
Елейн се сгърчи от яд. „Нищо работа“? Този мъж беше настоял да му се извинят, тя се бе унизила да дойде тук на крака и да му се извинява, а сега да им разправя, че било „нищо работа“? Той изобщо не заслужаваше никакво съчувствие и жал! Тя все още държеше сайдар и си помисли дали да не го халоса с доста по-дебел поток от този, който използва за Нинив. Не че това щеше да свърши работа, докато си носеше лисичата глава, но пък тя висеше хлабаво и не се опираше до гърдите му. Дали му предлагаше защита, когато не е…
Нинив прекъсна разсъжденията й, като се хвърли към него, готова да му скъса ушите, и Елейн едва смогна да застане между двамата и да я сграбчи за раменете.