Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Аз няма да се извиня — изведнъж промълви Нинив до рамото й. Тя беше стиснала сивите си поли с две ръце и се взираше към вратата на „Скитащата жена“ все едно че вътре ги чакаше самата Могедиен. — Няма, и толкова!
— Ти в края на краищата трябваше да облечеш бяло — измърмори Елейн и Нинив я изгледа подозрително. След миг Елейн добави: — Нали сама каза, че бялото било цвят за погребения. — Което предизвика доволно кимване, въпреки че тя съвсем не бе имала предвид точно това. А провалът наистина щеше да е пълен, ако започнеха да се дърлят. Биргит тази заран трябваше да се примири с горчивата билкова запарка, понеже Нинив заяви, че не била достатъчно ядосана, за да прелее. После много драматично бе започнала да обяснява, че бялото било най-подходящият цвят за погребение, настояваше упорито, че нямало да дойде, докато Елейн не я измъкна насила, и след това повтори поне двайсет пъти, че нямало да се извини. Мирът трябваше да се съхрани, обаче… — Ти се съгласи на това, Нинив. Не искам повече да ти слушам глупостите. Съгласи се и престани да се мусиш.
Очите на Нинив се разшириха от гняв — „Муся ли се?“
— Трябва още веднъж да го обсъдим подробно, Елейн. Не е нужно да бързаме толкова. Има поне хиляда причини това да не подейства, все едно дали е тавирен, или не е, и деветстотин от тях са в самия Мат Каутон.
Елейн я изгледа накриво.
— Ти нарочно ли избра най-горчивите билки тази заран? — Ококореният гняв тутакси премина в ококорена невинност, но бузите на Нинив почервеняха. Елейн бутна вратата и я отвори. Нинив я последва с мърморене. Мусеше се не, ами оттатък.
Миризмата на печен хляб ги лъхна откъм кухните. Всички кепенци в гостната бяха широко разтворени, за да влезе свеж въздух. Една пълнобуза слугиня, стъпила на високо столче, се протягаше на пръсти да свали боровите клонки над прозорците, докато други подреждаха из помещението маси, пейки и столове, отместени, изглежда, предната вечер за танците. Едно кльощаво момиче метеше уморено пода с дълга метла. Би могло да мине за хубаво, ако устните му не бяха така нацупени. Бъркотията изглеждаше удивително малко, предвид това, че хановете по време на празнични пиршества се смятаха за доста бурни, да не кажем разгулни места. Трябваше да си признае обаче, че отчасти й се дощя да го беше видяла този разгул.
— Бихте ли ме упътили към покоите на господин Каутон? — попита тя кльощавото момиче с усмивка и му предложи два сребърни петака. Нинив изсумтя. Стисната беше като киселица; на онзи просяк беше дала само един медник!
Момичето ги изгледа намусено — и изненадващо, монетите също — след което кисело изсумтя нещо от рода на „Снощи златна женичка, сега пък — знатни дамички.“ Но им каза посоката, макар и без желание. За миг на Елейн й се стори, че се кани да откаже монетите с презрение, но момичето ги сграбчи от шепата й без дори да й благодари, и ги пъхна не къде да е, а в деколтето си, представете си, след което продължи да бръска сърдито с метлата.
— Видя ли? — изръмжа тихо Нинив. — Помни ми думата, ако той не е хвърлил око на тая жена. И на такъв мъж се каниш да се извиняваш!
Елейн не отвърна нищо, а продължи — нагоре по стълбата без перила в дъното на гостилницата. Ако Нинив не престанеше да мрънка… Първият коридор вдясно, беше казало момичето, и последната врата вляво, но пред нея тя се поколеба и прехапа устна.
Лицето на Нинив светна.
— Е, разбра ли най-после, че тази идея никак не е добра? Ние с теб не сме айилки, Елейн. И на мен това момиче много ми допада, колкото и да си гали тоя нож непрекъснато, но чу ли я само какви глупости ни надърдори? Това просто е невъзможно. Би трябвало да го разбираш.
— Не сме се съгласили на нищо невъзможно, Нинив. — Вярно, но да си задържи гласа твърд й струваше доста усилие. Някои от нещата, които Авиенда им беше препоръчала, при това съвсем сериозно… Тя направо им предложи да го оставят да ги напердаши! — Това, на което се съгласихме, е напълно възможно. — Но трудничко. Тя почука силно по дъсчената врата. На вратата имаше издялана риба — с кръгла форма, люспеста и със зейнала уста. По всички врати наоколо бяха издялани най-различни неща, предимно риби. Отговор не последва.
Нинив издиша шумно.
— Е, може пък да го няма. Ще наминем някой друг път.
— По това време? — Тя почука отново. — Нали каза, че не пропускал възможност да се изтегне на кревата. — Отвътре отново не се чу никакъв звук.