Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Е, не чак толкова. Той е свестен младеж. Просто иска да му се извините и да му благодарите.
Нинив се опули. Да се извинят? На Матрим Каутон?
— Никога! — изръмжа тя.
— За какво? — пожела да разбере Елейн, сякаш това имаше някакво значение. И се престори, че не забелязва сърдития поглед на Нинив.
— Тийрския камък — отвърна Биргит и Нинив завъртя енергично глава. Жената вече изобщо не приличаше на пияна. — Той твърди, че влязъл в Камъка с Джюйлин, за да ви измъкне от някаква тъмница, от която не сте могли да се измъкнете сами. — Тя учудено поклати глава. — Не зная дали аз самата бих го направила за някого — освен за Гайдал, разбира се. Не и в Камъка обаче. Той каза, че вместо благодарност сте го прогонили и сте го накарали да се почувства едва ли не благодарен, че не сте го сритали.
Вярно беше донякъде, но съвсем изопачено. Мат им се беше появил с онази негова подигравателна усмивка и им беше казал, че той вадел кестените им от огъня или нещо такова. Още тогава си въобразяваше, че може да им казва какво да правят.
— Само една от Черните сестри пазеше в оная тъмница — измърмори Нинив, — а и ние се бяхме погрижили за нея. — Но беше вярно също така, че бяха заслонени и не бяха могли да измислят как да отворят вратата. — Всъщност Белаал не се интересуваше от нас… всичко беше само за да отвлече Ранд.
— Черната Аджа. — Тонът на Биргит беше по-плосък и от плочките по пода. — И един от Отстъпниците. А Мат дори не ми спомена за тях. Длъжни сте да коленичите пред него и да му благодарите, Елейн. И двете. Той го заслужава. Както и Джюйлин.
Кръв нахлу в лицето на Нинив. Дори не й бил споменал? Отвратителен, отвратителен мъж!
— Аз на Матрим Каутон няма да се извиня и на смъртното си легло.
Авиенда се наведе към Елейн и я докосна по коляното.
— Почтисестро, не знам как да се изразя по-деликатно. — Изглеждаше деликатна като каменен стълб. — Ако това е вярно, ти имаш тох към Мат Каутон. Ти и Нинив. А след това сте влошили още повече нещата, поне с действията си, които сама видях.
— Тох ли! — възкликна Нинив. Тия двете на пода непрекъснато дърдореха за тия дивотии с айилския им тох. — Ние не сме айилки, Авиенда! А Мат Каутон е като трън в петата на всеки, който го срещне.
Елейн обаче кимна.
— Разбирам. Права си, Авиенда. Но какво трябва да направим? Ще трябва да ми помогнеш, почтисестро. Не се каня да се правя на айилка, но… искам да се гордея със себе си.
— Няма да се извиняваме! — сряза я Нинив.
— Гордея се с това, че те познавам — каза Авиенда и докосна леко Елейн по бузата. — Едно извинение е само началото, но не е достатъчно, за да посрещнеш своя тох.
— Вие чувате ли какво ви говоря? — викна Нинив. — Казах, аз… лично… няма… да се извинявам!
Двете продължиха да си говорят. Биргит обаче я погледна с усмивка, на ръба да се разсмее открито. Нинив стисна плитката си с две ръце. Знаеше си тя, че трябваше да пратят Том и Джюйлин.
ГЛАВА 22
Малки жертви
Елейн примижа към табелата над вратата на хана, хвърли поглед през рамо и мигом съжали, че не си е останала в леглото, вместо да е навън още по изгрев слънце. Не че щеше да може да заспи. Площадът Мол Хара зад нея беше пуст, с изключение на няколкото скърцащи коли, тръгнали към пазарищата, и тук-там по някоя жена, понесла голям кош на главата си. На ъгъла до хана седеше еднокрак просяк — първият от многото, които по-късно щяха да осеят площада. Тя вече му бе дала един сребърник, който щеше да го нахрани за цяла седмица, но той го напъха в дрипавото си палто с беззъба усмивка и остана да чака още подаяния. Небето все още сивееше, но денят обещаваше да е жежък. А специално тази сутрин й беше доста трудно да се съсредоточи достатъчно, за да може да пренебрегне жегата.
Усещаше в тила си последните остатъци от махмурлука на Биргит — отслабваха, но все още не се бяха махнали. Жалко, че скромната й дарба в Церителството се бе оказала прекалено скромна. Надяваше се, че Биргит и Авиенда ще открият нещо полезно за Карридин, предрешени с Илюзия. Не че Карридин щеше да различи която и да е от двете от някоя обущарка, разбира се, но по-добре си беше да внимават повечко. Чувстваше се горда, че Авиенда не бе поискала да дойде тук с нея и че дори се бе изненадала от предложението й. Авиенда не смяташе, че се налага някой да я гледа, за да се увери, че е постъпила както трябва.
Тя въздъхна и заоправя роклята си, въпреки че не беше нужно. Издържано в синьо и кремаво, с мъничко кремава на цвят дантела от Вандалра, облеклото й беше съвсем в ред, само дето я правеше да изглежда мъничко… изложена на показ. Единственият път, когато бе възразила да се облича по местната мода, беше, докато двете с Нинив пътуваха на кораба на Морския народ до Танчико, но все пак ебударската мода беше доста… Тя въздъхна отново. Просто се опитваше да го отложи.