Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Предай на властелина Пърт, че ако момчетата дойдат, това трябва да бъде перфектна засада и хората ще имат само един шанс да си свършат работата както трябва — каза Рейнолдс на Барки.
Барки преведе на Куинт. Куинт на свой ред се ухили, разкривайки кошмарните си почернели и пожълтели криви зъби. Каза нещо, протегна ръце и ги сви в огромни, покрити с белези юмруци, един над друг, сякаш извиваше врата на невидим противник. Когато Барки се помъчи да превежда, Рейнолдс му махна да си затваря устата. Беше схванал само една дума, но тя му стигаше: muerto.
5
Цялата предпразнична седмица Рия беше прекарала пред стъклената топка, втренчена в дълбините й. Беше отделила време да пришие главата на Ермот към тялото му с груби черни конци и сега седеше с разлагащата се змия, омотана около раменете й, гледаше и мечтаеше, без изобщо да забелязва смрадта, която влечугото започна да излъчва. Мъсти на два пъти се приближава, мяукайки от глад, но всеки път Рия го изритваше встрани, без дори да го погледне. Тя самата слабееше все повече и заприличваше на черепите, подредени на полицата до вратата на спалнята й. От време на време задрямваше, все тъй с топката в скута си и вмирисаната змия около врата си, главата й увисваше, острата й брадичка се забиваше в гърдите й, от устните й потичаха лиги — но нито веднъж не заспа както трябва. Имаше твърде много за гледане.
И всичко това беше нейно! През тези дни дори не й се налагаше да прокарва ръце над кълбото, за да разсее розовите мъгли във вътрешността му. Всички случки в Баронството, всички жалки (и не-тъй жалки) престъпленийца, всичките злодейства лежаха като на длан пред нея. Повечето от това, което виждаше, бяха незначителни дреболии — мастурбиращи момчета зяпаха през ключалките в стаите на голите си сестри, съпруги претърсваха джобовете на мъжете си, търсейки скрити пари или тютюн, пианистът Шеб облизваше седалката на стола, на който се беше отпуснала за малко любимата му курва, едно момиче от Сийфронт наплю възглавницата на Кимба Раймър, след като канцлерът го беше ритнал, задето се е забавило да се разкара от пътя му…
Всичко това потвърждаваше мнението й за обществото, което беше загърбила. Понякога неистово се смееше, друг път говореше на хората, които виждаше в стъклената топка — сякаш можеха да я чуят. На третия ден от седмицата преди Жътва Рия престана да ходи и до тоалетната, макар да можеше да носи топката със себе си и там. Под стола й започна да се събира локва урина.
На четвъртия ден Мъсти престана да се приближава до нея.
Рия сънуваше и се загуби в сънищата си, както се беше случвало и на други преди нея — дълбоко потънала в мръсните удоволствия от гледането, изобщо не забеляза как розовата топка отмъкваше останките от нейната душа. Ако го беше усетила, най-вероятно щеше да реши, че сделката е съвсем честна. Виждаше онова, което хората правят тайно, и това беше единственото, което я интересуваше; за него беше почти готова да продаде и живота си.
6
Момчето каза:
— Остави ме да я запаля, мътните да те вземат.
Джонас веднага разпозна гласа му — беше онзи негодник, който размахваше отрязана кучешка опашка след него и крещеше „Ние сме Големи ковчези, досущ като теб!“.
Момчето, на което това очарователно детенце говореше, се беше вкопчило в парчето дроб, което бяха отмъкнали от месарницата. Другият сграбчи ухото му и го изви. Вторият изпищя и изпусна месото. По пръстите му се стичаше тъмна кръв.
— Така е по-добре — каза първото хлапе и вдигна дроба. — Трябва да запомниш кой е шефът.
Намираха се зад хлебарницата на долния пазар. Наблизо се мотаеше пършив пес, привлечен от миризмата на горещ хляб. Беше сляп с едното око. С другото се взираше в тях с гладна надежда.
В суровото месо имаше дупка, от която висеше зеленият фитил на фишек. Под фитила дробът се беше издул като корем на бременна жена. Първото хлапе извади кибритена клечка, захапа я между изгнилите си предни зъби и я запали.
— Няма да стане — обади се другото момче, гърчещо се от надежда и нетърпение.
— Както е отслабнал, ще захапе и още как — уверено каза първият. — Залагам колодата си карти срещу твоята конска опашка.
Третият поумува над думите му и поклати глава. Първият се нацупи.
— Глей ся къв си умен! — каза и запали фитила на бомбичката. — Хей, мършо! — подвикна на кучето. — Искаш ли да гризнеш нещо вкусно? Ей го на.