Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Не ми приписвай заслуга за това. То е като тази… — Тауър посочи книгата до кафеварката — …и останалите, които онези негодници заплашваха да изгорят. Просто не обичам да се разделям с вещите. Когато първата ми жена поиска развод и я попитах защо, тя отвърна: „Защото не знаех какво ме чака. Мислех, че взимам мъж, а ти се оказа вехтошар.“
— С парцела е друго.
— Така ли? Наистина ли смяташ така?
Тауър го изгледа удивено. Когато вдигна чашата си, ръката му вече не трепереше толкова неудържимо.
— А ти как мислиш?
— Понякога го сънувам. Всъщност не съм стъпвал там, откакто закусвалнята на Томи Греъм фалира и платих да съборят постройката. И за оградата, разбира се, която ми струваше цяло състояние. Сънувам, че там има поляна с цветя. Розова градина. И че не свършва на Първо Авеню, а продължава в безкрайността. Странен сън, а?
Еди беше сигурен, че Калвин Тауър наистина сънува такива неща, но му се стори, че вижда и друго в очите, скрити зад напуканите и изкривени очила. Тауър криеше много други сънища.
— Да, странно — съгласи се Еди. — Сега ми сипи още кафе, моля. Трябва да направим малко споразумение.
Тауър се усмихна и отново вдигна книгата, която Андолини бе заплашвал да запали: — Споразумение. Това е от тази книга.
— Така ли?
— Да.
Еди протегна ръка:
— Дай да видя.
Тауър се подвоуми, по лицето му се четяха смесени чувства.
— Хайде, Кал, няма да си избърша задника с нея.
— Не, разбира се. Извинявай. — За момент Тауър наистина изглеждаше, че съжалява като алкохолик след някое особено тежко напиване. — Просто… някои книги са много важни за мен. А тази е истинска рядкост.
Подаде я на Еди. Той погледна найлоновата обложка и дъхът му спря.
— Какво? — попита Тауър; с трясък остави чашата. — Какво има?
Еди не отговори. Илюстрацията на корицата показваше малка кръгла колиба от дървени колове и с покрив от борови клони. От едната и страна стоеше индиански воин с кожени панталони. Беше гол до кръста и държеше томахавка пред гърдите си. На заден план старомоден парен локомотив прекосяваше прерията, бълвайки черен дим в синьото небе.
Заглавието на книгата бе „Коганът“. От Бенджамин Слайтман Мл.
Калвин Тауър го питаше дали му е лошо, но гласът му звучеше сякаш от километри. Еди му отговори като в сън, че нищо му няма. Бенджамин Слайтман Мл. с други думи, Бен Слайтман Младши. И…
Еди отблъсна пълната ръка на Тауър, който се опита да си вземе книгата. Бавно преброи буквите в името на автора. Разбира се, деветнайсет.
Той изгълта нова чаша кафе, този път без сметана. После отново взе книгата.
— Какво и е специалното? Така де, за мен е специална, защото наскоро се запознах с един човек, чието име звучи като името на автора, но…
Изведнъж му хрумна нещо. Еди отвори на първата страница с надежда да намери снимка на автора. Там имаше само два реда: „БЕНДЖАМИН СЛАЙТМАН МЛ. е собственик на ранчо в Монтана. Това е вторият му роман.“ Отдолу имаше рисунка на орел и призив: КУПУВАЙТЕ ВОЕННИ ОБЛИГАЦИИ!
— Какво я прави специална за теб! Защо струва седем хиляди и петстотин кинта?
По лицето на Тауър се изписа безгранична нежност. Преди четвърт час бе уплашен до смърт, но сега от страха не бе останал и помен. Сега той бе в плен на манията си. Роланд имаше Тъмната кула; този човек — книгите. Той пак показа на Еди корицата: — „Коганът“, нали?
— Да.
Тауър отвори книгата и посочи вътрешната страна на обложката, където бе резюмето на романа:
— А тук?
— „Коганът“ — прочете Еди. — „Вълнуващ разказ за Дивия запад и героичните усилия на един индиански воин да оцелее.“ Е, и какво?
— Гледай сега това! — заяви триумфално Тауър и отвори на титулната страница. Тук пишеше: Хоганът Бенджамин Слайтман Мл.
— Не разбирам — призна Еди. — Кое му е толкова важно?
Тауър извъртя очи:
— Погледни пак.
— Защо просто не ми кажеш какво…
— Не, гледай. Изпитай радостта от откривателството. Всеки колекционер търси точно това. Марки, монети или книги, тръпката е в откривателството. Той отново показа корицата и Еди най-после разбра:
— На корицата има печатна грешка, нали? „Коганът“ вместо „Хоганът“. Тауър кимна радостно:
— Хоган е вид индианска къща, като тази на илюстрацията. Коган не означава нищо. Печатната грешка на корицата носи известна ценност на книгата, но виж сега тук.
Той обърна на страницата с авторските права и подаде книгата на Еди. Годината на запазената марка бе 1943, което, разбира се, обясняваше орела и призива за военните облигации. Заглавието на романа бе „Хоганът“. Еди тъкмо смяташе да попита какво е особеното, когато го видя сам: — Пропуснали са „Мл.“ от името на автора, това ли е?