Третата ръка на Бога

— Има ли някъде в Казба тенекеджийска работилница?

Екщайн вдигна глава.

— На север от Джемаа ел Фна. Защо?

— Няма значение. — Сапьорът вдигна малката си зелена раница. — Мисля, че намерих решение.

— Ще се загубиш — предупреди Екщайн. — Вземи Мустафа от кафенето. — Зад стените на стария град в Маракеш чужденец не може да се разхожда, без да бъде нападнат от „екскурзоводи“. Трябва да си наемеш някой, иначе няма да можеш да мръднеш. — Но първо ни кажи какво си намислил.

— Да — обърна се с надежда Бени. — Какво си намислил?

— Можете да забравите за тази част от плана — усмихна се Садин и тръгна към вратата. — Аз намерих решение. Оставете го на мен, а вие продължавайте нататък.

Преди някой да успее да го разпита повече, той излезе от стаята.

— Оставете го на мен, а вие продължавайте — имитира го Набе.

— Хей — изръмжа му Шнелер. — Остави го на мира. Никога не съм го чувал да обещае нещо и да не го изпълни.

— Господин Хартстоун? — помоли Бени партньора си за мнение. Все още можеха да спрат Садин.

Екщайн вдигна ръце.

— Всички живеем в проклетия рай на глупаците. — Речникът му продължаваше да е изпълнен с английския жаргон на прикритието му в Етиопия. — Оставете шута да мисли.

— Добре — съгласи се Бени, доволен, че са го освободили поне от един от проблемите. Обърна се към Набе, Шнелер и О’Донован. — Вие тримата трябва да тръгвате. Намерете партньорите си и работете бързо. Ще се срещнем в 18:00 часа за съвещание. — Той погледна тримата мъже. Бяха съблекли якетата си, защото слънцето в този пустинен оазис беше силно, но дори и по тениски и панталони, пак му приличаха на командоси в отпуск. — Иска ми се да имахме няколко жени — прошепна той.

— Бени! — изгледа го Шнелер. — Каква си свиня!

— За прикритие, идиот такъв — обясни му Ейтан.

— Е тогава може и да хванем няколко руси шведки — ентусиазирано предложи Набе.

— Не си и помисляй — размаха му пръст Бени. — Ще си мислите, че вие ги избирате, но може да се окаже, че те ви следят. — Мароканската служба за сигурност е много умела във вербуването на западняци по най-приятен начин.

— Слушам, полковник — козирува Набе и махна на Шнелер. — Следвай ме.

Бени ги спря.

— Шнелер, нека Майкъл да тръгне пръв. Ти и Набе ще го наглеждате да няма опашки. — Тримата понечиха да тръгнат, но Бени повика Майкъл, стигнал вече на половината път към вратата. — Майкъл! Да пиеш само преварена вода. И никакви плодове. Стомахът ти може да не понесе тукашните микроби.

О’Донован почти се усмихна.

— Да, аба36 — каза той.

Двамата с Бени се погледнаха и мислите им се върнаха към последния път, когато и двамата бяха чули Рут да изрича тази дума. Баум махна с две ръце на мъжете да тръгват.

Екщайн погледна часовника си и скочи от леглото.

— Къде, по дяволите, е Диди? — измърмори той. В Маракеш беше достатъчно топло и той също беше съблякъл коженото си яке. Сега беше само по тениската с изрязани ръкави, черните джинси и платнени боти. Отиде до бюрото в ъгъла и взе тефтерчето на Очко, за да прочете за десети път списъка с необходимата екипировка.