Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Кошчето за боклук преливаше от разкъсани парчета найлон, защото мъжете бяха чертали и изхвърляли планове за приближаване към лагера на Клумп с коли откъм север. Сега, след внезапното избухване от страна на Баум те седяха мълчаливо и въртяха в ръце флумастерите си като деца, станали свидетели на риданията на родителя си.
Най-накрая Бени усети пръстите на Ейтан и се изпъна. Това, което правеше, нямаше да му помогне изобщо. Трябваше да отхвърли съжалението, да забрави вината си, да прикрие отчаянието и паниката, защото те ще отровят хората му. Трябваше да командва, а не да се срутва. Той се извърна, отстрани Екщайн и приближи масата. Погледна към работата и извади пакет „Ротманс“ от джоба си. Запали цигара. Тези можеше да ги пуши, без да се закашля до смърт. Поне не веднага. Той постави юмруци на хълбоците си и когато Садин заговори, му изшътка. Командирът работеше.
Преди да се принуди да се свърже с Мая, той беше провел дългоочаквания разговор с Арт Розели. Сигурно това беше укрепило надеждата му, увехнала по време на тазсутрешното пътуване с експреса от Казабланка до Маракеш.
— Рибата е в хладилника — беше казал скромно Артър. — Но няма да издържи дълго.
Значи Розели наистина е успял да прибере майката на Клумп. Ужасен риск за американеца и постъпка на истински приятел. Но не можеше да направи нищо повече. Във всеки случай Баум изобщо нямаше намерение да взима за заложничка възрастната жена. Но сега трябваше да изиграе добре блъфа. Мартина беше „лапнала въдицата“ и ако се окажеше, че „рибата“ не може да й бъде доставена, яростта й няма да има граници.
— Приятелката ти се съгласи за сватбата — беше казал Артър. — В 01:00 часа по времето в нейната часова зона, в дома й. Това прави тридесет и шест часа от този момент.
Измамата в Бетесда също свърши работа, макар Бени всъщност да не се беше заинтересувал как хората на Мартина от Америка са се свързали с нея, а после отново с Артър. Но се възхищаваше от професионализма на служителя от ЦРУ и за миг си помечта, че двамата биха могли да работят заедно в частния сектор. Може би в Маями. Там би било чудесно, приятно място за работа, макар че ако човек изгуби дъщеря си, никое слънце на земята няма да успее да стопли душата му.
Със съгласието си за размяната Мартина беше разкрила и координатите си. Ненужна информация, като се имат предвид спътниковите снимки на Ленгли, но като потвърждение беше успокоителна. И все пак изборът на времето за размяна на любимите същества, само пет часа преди началото на операция „Лунен лъч“, показваше, че тя няма да позволи това отклонение да попречи на целите й. Артър беше настоял тя да върне „Миноу“ заедно с Рут. Но отговорът на Мартина съдържаше неприятен съвет той да извърши един невъзможен акт на самозадоволяване.
Цял час мъжете в стаята бяха разисквали варианти. Накрая решиха, че на юг, по пътя от Бен Цирег към Тагит ще тръгне кола, която ще пристигне, след като основната част на групата е заела позиции до целта. Но тази задача изискваше поне двама души — един, за да кара колата, и втори, който да бъде облечен като възрастна жена — измама, която ще послужи, докато колата не се приближи достатъчно. Тактиката не беше оригинална, тъй като е била използвана в Ентебе с един пребоядисан мерцедес и израелски двойник на Иди Амин. И както в повечето случаи при обмислянето, първоначално идеята изглеждаше блестяща, докато внимателният разбор не разкри препятствията.
Бени погледна О’Донован, който се беше облегнал на бюрото със скръстени ръце и небръснато лице. Превръзката я нямаше и раните бяха покрити с грим, но носът му още беше подут, което го правеше да прилича на дъблински евреин. Мълчанието на О’Донован подсказа на Бени, че той едва ли ще може да действа обективно. Чувствата му към Рут бяха нещо много повече от обикновено харесване.
Бени се вгледа във високите стъклени врати, които оформяха отсрещната стена на стаята. Партерът на хотел „Енфис“ водеше към пътеки сред цветни лехи. Огромният басейн зад тях не беше успял да привлече любители на зимното къпане, но една жена в черни бикини все пак стана от шезлонга си и грациозно се хвърли в бистрата зеленикава вода. Очко стоеше пред плъзгащите се врати в напрегната поза и я наблюдаваше, сякаш присъства на погребение, а междувременно между паметниците танцува балерина.
— Очко! — внезапно извика Бени и плесна с ръце. — Защо, по дяволите, не си кажеш?
Дребният мъж не помръдна.
— Ти знаеш какво ще кажа, Бени — въздъхна той.
Всъщност всички останали вече бяха стигнали до заключенията на Очко, но се стремяха да отложат разочарованието.
— Тогава защо ни оставяш да се мотаем с тези глупости? — предизвика аналитика си Бени. — За какво ти плащам?