Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Една вечер към края на ноември, близо седмица след описаните събития, Стрейндж и Арабела седяха в салона на „Сохо Скуеър“. Арабела пишеше писмо, а Стрейндж разсеяно ровеше в косата си и гледаше втренчено пред себе си. Изведнъж той стана и излезе от стаята.
Час по-късно се върна с дузина изписани листа хартия.
Арабела вдигна глава.
— Мислех, че вече си написал статията за „Приятелите на английската магия“ — каза тя.
— Това не е статията за „Дриятелите на английската магия“. Това е рецензия на книгата на Портисхед.
Арабела се намръщи.
— Не можеш да правиш рецензия на книга, в чието написване лично си участвал.
— Мисля, че мога. При определени обстоятелства.
— Наистина ли? И какви са тези обстоятелства?
— Ако съм на мнение, че това е ужасна книга, която има за цел да заблуди британската аудитория.
Арабела го погледна изненадано.
— Джонатан! — възкликна тя накрая.
— Книгата наистина е ужасна.
Той й подаде купчината листа и тя започна да ги чете. Часовникът над камината удари девет и Джеръми поднесе чай. След като приключи с четенето, Арабела въздъхна.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам. Вероятно да я публикувам.
— А какво ще стане с горкия лорд Портисхед? Ако е написал погрешни неща в книгата си, то несъмнено някой би трябвало да му го каже. Но ти знаеш много добре, че той ги е написал по твое настояване. Негова светлост ще се почувства използван.
— Да, точно така! Цялата тази работа е порочна от начало до край — безгрижно отбеляза Стрейндж, отпи от чая си и отхапа от препечената филийка. — Но не това е най-важното. Трябва ли да позволя уважението ми към Портисхед да попречи на желанието ми да кажа истината? Не мисля. А ти?
— Но защо точно ти трябва да я кажеш? — попита Арабела със загрижен вид. — Бедният човек, толкова ще го заболи, че нападките идват от теб!
Стрейндж се намръщи.
— Разбира се, че трябва да дойдат от мен. От кого другиго? Хайде. Обещавам ти, че при първия удобен случай ще му поднеса извиненията си.
Арабела нямаше друг избор, освен да се примири.
Междувременно Стрейндж се замисли къде да изпрати рецензията си. Изборът му падна върху мистър Джефри, издателя на „Единбург Ривю“. Трябва да се има предвид, че „Единбург Ривю“ беше радикално издание, подкрепящо политическата реформа, еманципацията на католици и евреи и ред други неща, които мистър Норел не одобряваше. Като последица от това през последните години мистър Джефри виждаше как в конкурентните издания излизат статии и очерци за възраждането на английската магия, докато той, бедният, не получаваше подобни материали. Естествено беше да се зарадва на рецензията на Стрейндж. Мистър Джефри ни най-малко не се смути от нейното поразително и революционно съдържание, тъй като точно този род неща му допадаха най-много. Той незабавно написа на Стрейндж писмо, в което го увери, че ще публикува рецензията при първа възможност, а два дни по-късно магьосникът получи като подарък от него шотландски пудинг.
38
ИЗ „ЕДИНБУРГ РИВЮ“
Януари 1815 година
Ст. XIII. „Есе върху чудното възраждане на английската магия“. От ДЖОН УОТЪРБЪРИ, лорд ПОРТИСХЕД, с „Разказ за магията, използвана в последната война на Пиренейския полуостров“ от ДЖОНАТАН СТРЕЙНДЖ, редови магьосник при Негово сиятелство херцог УЕЛИНГТЪН. Лондон, 1814 г. Джон Мъри.
Като ценен помощник и довереник на мистър НОРЕЛ и приятел на мистър СТРЕЙНДЖ лорд ПОРТИСХЕД е напълно подходящ за задачата да напише история на последните магически събития, тъй като той е бил в центъра на голяма част от тях. Всяко от постиженията на мистър НОРЕЛ и мистър СТРЕЙНДЖ е широко дискутирано във вестниците и списанията, но читателите на лорд ПОРТИСХЕД ще получат по-добра представа за тях благодарение на пълното описание на събитията.