Пробуждането на демона

— Какво направих? — възкликна Елбраян. — Какво направихме?

Монахът сви рамене.

— И аз не съм съвсем сигурен — призна той. — Ала магията на този камък е за животно, това поне знам.

— Изцелява ли го? Или го прави по-силно?

— Навярно и двете — отвърна Авелин и се смръщи, опитвайки се да намери подходящ отговор. — Виж сега, невинаги знам какво би сторил един камък, когато призова магията му. Те просто ми говорят, сами ми казват какво да направя.

— Значи нямаш никаква представа какво причинихме на Симфония току-що? — от тона на Елбраян ясно личеше, че тази мисъл въобще не му се нрави, та жребецът не беше опитно зайче! — Изобщо не знаеш дали то ще му е от полза или ще му пречи?

— Със сигурност ще му бъде от полза — уверено заяви Авелин. — Ам’че да! Нали ти казах, че искам да ти се отплатя.

— Но ти дори не знаеш какво си сторил!

— Но знам каква е природата на камъка, който използвах — обясни Авелин. — Тюркоазът е камъкът на животните, за тях той е истинска благословия. Убеден съм, че от днес нататък връзката ти със Симфония ще стане още по-дълбока; чувствам, че вече сте неразривно свързани.

— Като господар и слуга? — недоволно попита Елбраян.

— Като двама приятели — поправи го Авелин. — Ти сам ми каза, че Симфония не принадлежи никому, а аз не бих и помислил да прекърша духа на подобно прекрасно животно! Ам’че да! Никога не бих сторил подобно нещо! Имай вяра в камъните, приятелю, те са най-скъпоценният дар от Бога. Много скоро ще разбереш с каква магия се е сдобил Симфония и ще се зарадваш… и ти, както и той.

Сякаш за да потвърди думите му, Симфония изведнъж се изправи на задни крака, изцвили и запрепуска около двамата мъже, а изпод копитата му хвърчаха искри. Нищо в поведението му не показваше, че изпитва болка или каквото и да било неудобство, само неочакван прилив на енергия и въодушевление.

Въодушевление, което Елбраян усещаше така добре като да бе негово, сякаш можеше да надникне в съзнанието на Симфония и да разбере какво става там.

Можеше да чете мислите на жребеца!

Младият мъж вдигна поглед към Авелин и видя, че той се усмихва.

— И ти ли ги чуваш? — попита той — не знаеше каква друга дума да използва за онова, което му се случваше. — Усещаш ли какво изпитва?

— Аз бях само посредник — обясни Авелин. — Само отключих магията, ала ти я използва, приятелю. Сега двамата със Симфония сте свързани по-силно отпреди. Но иначе, да, и аз мога да почувствам мислите му — дяволито се усмихна монахът. — Нали ги виждам на лицето ти!

В този миг животното се закова на място и отново се изправи на задни крака, после изцвили гръмко и се отдалечи в галоп, потъвайки в лунната нощ.