Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Крачната спирачка включена, двигателите набират максимална мощност „на сухо“, Торнадото леко потрепери. Включи ускорителите и машината се затресе, задържана от спирачките. Последно вдигане на палец и три вдигнати за потвърждение палци. Отпусна спирачките, отскочи напред, под него пистата започна все по-бързо и по-бързо да проблясва, сетне вече бяха във въздуха, четири самолета в бойна формация, извивайки над тъмното море, зад тях останаха светлините на Манама, а те поеха курс към точката, където, някъде над границата на Саудитска Арабия с Ирак, ги чакаше танкерът.
Уилямсън изключи ускорителите и започна да набира височина 8000 метра със скорост 300 възела.
Двата двигателя РБ-199 са лакоми зверове, които при максимална мощност изразходват по 140 литра гориво на минута. Но когато се включи ускорителят, разходът нараства на внушителните 600 литра в минута, поради което и ускорителят се използва пестеливо — при излитане, в бой и при измъкване.
С помощта на радара откриха танкера Виктор в тъмното, приближиха се до него отзад и започнаха да бозаят от влачещите се зад него шлангове. Вече бяха изразходвали една трета от горивото си. Торнадо заредиха и се дръпнаха назад, за да освободят място на Буканиър. Сетне и четирите самолета се обърнаха и се спуснаха ниско над пустинята.
Уилямсън установи височина на полета за групата на 60 метра при скорост 480 възела и така се втурнаха в Ирак. Навигаторите поеха работата, определяйки първия от трите предвидени курса с два завоя, което щеше да ги доведе до началната точка от изток. Тъй като се намираха на по-голяма височина, те зърнаха изгряващото слънце, но долу в пустинята беше все още тъмно.
Уилямсън летеше с помощта на ТИАЛД, апарат за получаване на образи по топлинни излъчвания и с помощта на лазер, който се произвежда в преоборудвана фабрика за бисквити в покрайнините на Единбург. Представлява съчетание от малка телевизионна камера със свръхвисока разделителна способност, свързана с инфрачервен топлинен сензор. Ниско над черната пустиня пилотите могат да видят всичко пред себе си скалите, канарите, високите места и хълмовете в ярко сияние.
Точно преди слънцето да се покаже, се обърнаха на изходната точка за бомбена атака. Сид Блеър видя радиомачтата и каза на пилота си да коригира курса с един градус.
Уилямсън постави устройствата за пускане на бомбите в готовност и погледна към екрана пред себе си, който отчиташе километрите и секундите до пускането им. Беше се спуснал на 30 метра височина над равната местност и държеше същия курс. Някъде зад него партньорът му правеше същото. Движеше се точно навреме, постепенно отпускаше газта, за да не е на ускорител и да поддържа скорост при атака от 540 възела.
Когато слънцето се показа над хълмовете и първите му лъчи прорязаха тъмнината отдолу, той се намираше на 10 километра. Виждаше как металът блести, струпаните за претопяване коли, голямото сиво хале в центъра, двойните, обърнати към него врати.
Буканиър бяха на още шейсет метра над и на километър и половина зад него. Отброяването, което идваше от тях, започнало на изходната точка, продължаваше да звучи в ушите му. Десет километра, осем километра, някакво движение в района на обекта, шест километра.
— Маркирам — обяви навигаторът на първия Буканиър Лазерният лъч сочеше точно вратата на халето. На пет километра Уилямсън започна да вдига носа нагоре, закривайки целта от очите си. Нямаше значение, техниката щеше да свърши останалото. На сто и осемдесет метра екранът му каза да пусне бомбите. Щракна ключа. И трите половинтонни бомби изхвърчаха изпод самолета.
Тъй като се вдигаше нагоре, бомбите също се вдигнаха леко с него, преди земното привличане да си каже думата и да изпишат грациозна парабола надолу към халето.
Самолетът му олекна с тон и половина и бързо се издигна на триста метра, сетне изви на 135 градуса и продължи да дърпа кормилото към себе си. Торнадото се гмурна, обърна се към земята и се понесе обратно в посоката, откъдето бе дошло. Неговият Буканиър се мерна над него и се обърна на свой ред.
Навигаторът на Буканиър разполагаше с телевизионна камера в корема на самолета и видя как бомбите удариха право във вратите на халето. Целият район пред сградата бе обгърнат от пламък и дим, а там, където преди се намираше халето, се вдигна стълб от прах. Когато прахът започна да се стеле, трийсет секунди след старшия пилот дойде Питър Джоунс със своето Торнадо.