Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Задачата бе решена от полковник Осман Бадри, младия гений на иракските инженерни войски, и направеното от него заблуди съюзниците с всичките им шпионски самолети.
От въздуха Ал-Кубай изглеждаше като гробница за автомобили на площ от сто и осемдесет декара. Хората в Рияд, дори при най-доброто възможно увеличение, не можеха да забележат, че четири от купищата ръждясващи бракми са всъщност заварени шасита, здрави кубета от разкривен метал, под които идващите отдолу тръби поемаха пресен въздух и изпускаха отровните газове през разнебитените шасита от коли и пикапи.
Главното хале, с оставените на видно място отвън кислородни бутилки и карбид скриваше входа към асансьорните шахти. Тъй като на такова място, естествено, се работи с оксижен, ето ти и обяснението за източника на топлина.
Тесният, оставен само на запечатка път, имаше очевидно предназначение — та нали тук пристигат камиони с бракувани коли и заминават с железния скрап.
Цялата тази система беше забелязана още в самото начало от самолетите АУАКС, които регистрираха огромна маса от метал в средата на пустинята. Танкова дивизия? Склад за боеприпаси? Прелетелият още тогава самолет бе установил, че става дума за депо, където струпват катастрофирали и стари автомобили, с което интересът към мястото секнал.
Онова, което четиримата мъже в Рияд също не можеха да знаят, бе, че четири други минипланини от ръждясали шасита, а всъщност заварен покрив върху рамки, имаха отвътре формата на кубета, с хидравлични кранове под тях. В две бяха настанени мощни противосамолетни батареи, многоцевни руски оръдия ЗСУ-23-4, а в другите две бяха скрити ракети САМ, модели 6, 8 и 9, не от насочваните с радар, а по-малки, които вървят по топлинната следа — една радарна чиния би издала всичко.
— Значи се намира под това нещо — прошепна Бийти.
Докогато наблюдаваха, в кадър влезе дълъг камион, натоварен със стари автомобилни купета. Той сякаш се придвижваше на леки подскоци, защото самолетът ТР-1, който летеше на 24 000 метра над Ал-Кубай, правеше по няколко кадъра в секунда. Приковани, двамата разузнавачи гледаха как камионът влиза на заден ход под навеса.
— Обзалагам се, че храната, водата и другите доставки се намират под купетата на колите — рече Бийти и се облегна назад. — Бедата е, че не можем да разрушим проклетия завод. Дори и Въздушните крепости не могат да стигнат толкова дълбоко.
— Можем да ги накараме да преустановят работа — рече Пек. — Да разрушим асансьорната шахта, да ги запечатаме. Дори да се опитат да оправят нещата и да разровят, можем отново да ги разрушим.
— Звучи добре — съгласи се Бийти. — Колко дни остават до настъплението по суша?
— Дванайсет — отговори Барбър.
— Можем да свършим тази работа — рече Бийти. — Отвисоко, бомби с лазерно насочване, маса от самолети, горила.
Ланг хвърли предупредителен поглед на Барбър.
— Бихме предпочели нещо по-дискретно — обади се представителят на ЦРУ. — Нападение с два самолета, ниско, човешко око да потвърди разрушенията.
Настъпи мълчание.
— Вие сякаш се опитвате да ни кажете нещо, а, момчета? — попита Бийти. — Например, че Багдад не бива да разбере, че се интересуваме?
— Все пак бихте ли го направили по този начин? — настоя Ланг. — Сякаш няма много отбрана. Тук са заложили на маскировката.
Бийти въздъхна. „Скапаните му привидения — помисли си той, — опитват се да скрият някого. Не ми влиза в работата.“ После попита командира на ескадрила:
— Как смяташ, Джо?
— Торнадо биха могли да го направят — рече Пек. — Като Буканиър им набелязват целите. Шест половинтонни бомби право през вратата на халето. Обзалагам се, че отвътре тенекиената барака е железобетон. Би трябвало чудесно да ограничи взрива.
Бийти кимна.
— Добре, както искате момчета. Ще уредя въпроса с генерал Хорнър. Кого би искал да използваш, Джо?
— Шестстотин и осма ескадрила в Махарак. Познавам командира, Фил Кързън. Да го повикам ли тук?
Командирът на авиационно крило Филип Кързън разполагаше с дванайсет Торнадо Панавия от 608-ма ескадрила на Кралските военновъздушни сили, на база в Бахрейн, където бяха пристигнали два месеца преди това от базата си във Фалингбостел, Германия. Веднага след пладне на същия ден, 8 февруари, той получи спешна заповед да се яви веднага в главната квартира на СЕНТАФ в Рияд. Толкова спешно беше всичко, че докато успее да потвърди получаването на заповедта, дежурният офицер докладва, че един американски Хурон, от другата страна на острова, е кацнал и рулира на пистата, за да го прибере. Когато се озова на борда му, след като облече набързо куртка и си сложи фуражка, той установи, че това е едномоторният самолет за делови пътувания не на друг, а на самия генерал Хорнър. И основателно си зададе въпроса: