Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Какво, по дяволите, става тук?
Във военновъздушната база Рияд го чакаше щабна кола на американската авиация, за да го докара на километър и половина по стария път за летището в Черната дупка.
Четиримата мъже, които в десет тази сутрин седяха и гледаха как ТР-1 изпълнява задачата си и предава снимките, продължаваха да са там. Само операторът липсваше. Те повече нямаха нужда от снимки. Онези, с които разполагаха, бяха пръснати по цялата маса. Ескадронният командир Пек представи хората.
Стив Ланг обясни какво е необходимо и Кързън разгледа снимките.
Филип Кързън не беше глупав, инак не би командвал ескадрон на Нейно величество. В началото, при бомбардировките от малка височина с бомбите Джей Пи-233 срещу иракските летища, беше загубил две машини и четирима добри пилоти; знаеше, че двама от тях са мъртви. Останалите двама бяха показани, съсипани и зашеметени, по иракската телевизия, още един от пропагандните шедьоври на Саддам.
— Защо не сложите тази цел в Заповедта за разпределение на задачите, както останалите — попита той? — За какво е това бързане?
— Ще бъда напълно откровен с вас — отговори Ланг. — Сега смятаме, че този обект представлява главният и може би единствен склад за снаряди, заредени с особено опасен боен газ. Има сведения, че първите количества ще бъдат придвижени към фронта. Оттам и бързането.
Бийти и Пек се оживиха. Това беше първото обяснение, което получаваха за интереса на „привиденията“ към фабриката под депото за стари автомобили.
— Но защо два атакуващи самолета? — настоя Кързън. — Само два? Това означава обект с много нисък приоритет. Какво според вас трябва да кажа на екипажите си? Няма да ги лъжа, господа, моля да ви е ясно.
— Не е необходимо, а и аз не бих приел такова нещо — рече Ланг. — Просто им кажете истината. Че въздушното наблюдение е показало придвижване на камиони до и от мястото. Анализаторите смятат камионите за военни и са стигнали до заключението, че това привидно депо за отпадъчно желязо всъщност крие склад за боеприпаси. Най-вече в голямото централно хале. Така че това е целта. Колкото до ниския полет, виждате сам, че няма ракети, няма Тройно-А.
— И това е истината, така ли? — попита командирът на авиационно крило.
— Кълна се.
— Тогава, господа, вашето намерение е прозрачно — явно искате, ако някой от екипажите ми бъде свален и разпитван, Багдад да не разбере откъде всъщност е дошла информацията. И вие вярвате в тази история с военните камиони толкова, колкото и аз.
Полковник Бийти и командирът на ескадрила Пек се облегнаха доволни назад. Този човек си го биваше.
— Кажи му, Чип — рече примирено Ланг.
— Добре, ще ви кажа истината. Но това е строго поверително. Имаме беглец. В Щатите. Дошъл преди войната като аспирант. Влюбил се в американско момиче и иска да остане. По време на разговорите с Имиграционната служба излязло нещо. Един умен служител го хванал и ни го прехвърли.
— На ЦРУ ли?
— Добре, да, на ЦРУ. Сключихме с момъка сделка. Той получава зелена карта, но ни помага. Когато е бил в Ирак, е служил в инженерните войски, работил на няколко секретни обекта. Разказа ни каквото знае от игла до конец. Това е всичко. Но е строго секретно. Това не променя задачата и няма да излъжете, ако не кажете на вашите екипажи. А между другото не ви е разрешено да го правите.
— Последен въпрос — рече Кързън. — Ако човекът е в безопасност в Щатите, защо е необходимо да продължаваме да заблуждаваме Багдад?
— Продължава да издава други обекти. Необходимо е време, но може да извлечем до двайсет нови обекти от него. Ако дадем на Багдад възможност да разбере, че пее като канарче, ще преместят стоката през нощта. И те знаят колко прави две и две, нали разбирате?
Филип Кързън стана и събра снимките. Всяка една от тях имаше точни координати по картата, нанесени от едната страна.
— Добре. Утре на разсъмване това хале ще престане да съществува.
Сетне си тръгна. Докато летеше обратно, обмисляше задачата. Нещо вътре в него му казваше, че обяснението, което му дадоха, вони като развалена риба. Но звучеше правдоподобно, а освен това си беше чиста заповед. Нямаше да лъже, но му забраниха да разкрива всичко докрай. Хубавото беше, че обектът залага на заблуда, а не на защита. Хората му можеха да отидат и да се върнат живи и здрави. Вече знаеше кой ще води атаката.
Когато го повикаха, командирът на ескадрила Лофти Уилямсън се печеше, проснат на един стол. Четеше последния брой на „Уърлд еър пауър джърнъл“ — библията на бойните пилоти и се подразни, че го откъсват от изключително авторитетната статия за един от изтребителите на въоръжение в иракската авиация, на който можеше да налети.