Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Навигаторът на Буканиър видя и още нещо. Движението, което беше забелязал преди, прие определена форма. Виждаха се оръдия. Той изкрещя:
— Имат Тройно-А!
Второто Торнадо се издигаше нагоре. Неговият Буканиър виждаше всичко. Халето беше сринато на парчета от първите три бомби, откривайки вътрешната постройка, изкривена и завита. Но сред остатъците от коли проблясваха изстрелите на противосамолетни оръдия.
— Пуснах бомбите — изкрещя Джоунс и дръпна своето Торнадо да направи максимално острия възможен завой. Неговият Буканиър също се изтегляше от целта, но системата ПЕЙВСПАЙК продължаваше да държи лъча си на остатъците от халето.
— Попадение! — изкрещя навигаторът на Буканиър.
Сред остатъците от автомобили проблесна пламък. Две изстреляни от рамо ракети САМ се понесоха след Торнадото.
След обръщането Уилямсън беше изправил самолета отново на шейсет метра над пустинята, но летеше в обратна посока, към вече изгрялото слънце! Чу гласа на Питър Джоунс, който изкрещя:
— Удариха ни!
Зад него Сид Блеър мълчеше. В яда си Уилямсън изпсува, обърна отново Торнадото си, смятайки, че може би има шанс със своето оръдие да отклони вниманието на иракските артилеристи. Късно.
Чу един от самолетите Буканиър да казва:
— Долу имат ракети — сетне видя Торнадото на Джоунс да се вдига, а отзад струята дим от пламтящия двигател, чу двайсет и пет годишният мъж съвсем ясно да казва:
— Падаме, катапултирам.
Никой от тях не можеше да направи нищо повече. При предишни полети Буканиър придружаваха Торнадо обратно. Сега вече се бяха разбрали да се прибират сами. Мълчаливо двамата пилоти прилепиха долната част на самолетите си върху пясъка на пустинята и не ги отлепиха оттам.
Лофти Уилямсън беше побеснял от яд. Смяташе, че са го излъгали, ала не беше така. Никой не знаеше за Тройното-А и ракетите, скрити в Ал-Кубай.
Високо над тях един ТР-1 изпращаше в Рияд снимки от бомбените попадения в реално време. Един Е-3 Сентри беше чул разговорите по радиото и съобщи в Рияд, че са загубили екипаж на Торнадо.
Лофти Уилямсън се върна сам, разказа всичко и изля гнева си върху онези, които избираха целите в Рияд.
В главната квартира на СЕНТАФ радостта на Стив Ланг и Чип Барбър, че Юмрукът на Бога е погребан в утробата, където е бил създаден, бе помрачена от загубата на двама млади мъже.
Двата Буканиър, носещи се със страхотна скорост над плоската като тепсия пустиня в Южен Ирак, зърнаха група пасящи бедуински камили; това постави пилотите пред труден избор, дали да прелетят встрани или под тях.
Глава 19
Бригадният генерал Рахмани седеше в кабинета си и размишляваше върху събитията от изминалите двайсет и четири часа с чувство на неизлечимо отчаяние.
Това, че бомбите и ракетите систематично разрушаваха основните командни центрове и военните заводи на неговата страна, не го тревожеше. Седмици по-рано бе предвидил такова развитие и сега то просто приближаваше надвисналото американско настъпление и падането от власт на човека от Тикрит.
Бе нещо, което беше планирал, за което беше копнял и очаквал с увереност, без в този ден, 11 февруари, да знае, че няма да стане. Рахмани беше много интелигентен човек, но не и ясновидец.
Тази сутрин го занимаваше собственото му оцеляване, доколко имаше вероятност да доживее деня, когато Саддам Хюсейн ще падне от власт.
Бомбардирането предишния ден на ядрения машиностроителен завод в Ал-Кубай, така хитро замаскиран, че никой не очакваше да бъде разкрит, разтърси из основи властващия в Багдад елит.
Минути след като британските самолети си отидоха, оцелелите артилеристи влязоха във връзка с Багдад, за да съобщят за нападението. Чувайки за станалото, д-р Джаафар Ал-Джаафар бе скочил в колата си, за да види на място какво е станало с неговия персонал под земята. Ученият беше изпаднал в ярост и по пладне се бе оплакал на Хюсейн Камел, под чието Министерство на гражданската и военната промишленост се намираше цялата ядрена програма.
Разправяха, че дребничкият учен крещял на зетя на Саддам как една програма, която от петдесет милиарда долара, изразходвани за въоръжение за едно десетилетие, беше погълнала осем милиарда, е била разрушена в мига на своя триумф. И в състояние ли е държавата да брани своите поданици и т.н. и т.н.?
Влиянието на иракския физик нямаше нищо общо с личната му физика — едва ли имаше повече от метър и петдесет и приличаше на комар. Твърдяха, че казал още много други неща.
Хюсейн Камел смирено докладвал на тъста си, който на свой ред изпаднал в ярост. Когато се случваше такова нещо, цял Багдад трепереше за живота си.