20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Когато ставаха от масата, Мазарини изчезна. Д’Артанян беше вече на поста си и го чакаше в чакалнята. Кардиналът се появи с весело лице, улови го подръка и го въведе в кабинета си.
— Мили господин д’Артанян — каза министърът, като сядаше, — ще ви дам най-голямото доказателство за доверие, което един министър може да даде на офицер.
Д’Артанян се поклони.
— Надявам се — каза той, — че ваше високопреосвещенство ми го дава без задна мисъл и с пълното убеждение че съм достоен за доверие.
— По-достоен от всички, мили приятелю, защото .се обръщам към вас.
— Е, добре, ваше високопреосвещенство, ще ви призная, че отдавна вече чакам подобен случай. И така. кажете ми бързо, каквото имате да ми кажете.
— Тая вечер, мили господин д’Артанян — продължи Мазарини, — спасението на държавата ще бъде във вашите ръце.
Той се спря.
— Обяснете се, ваше високопреосвещенство, чакам.
— Кралицата реши да направи с краля едно малко пътешествие до Сен Жермен.
— Аха, тоест кралицата иска да напусне Париж.
— Разбирате, женска прищявка.
— Да, разбирам много добре — рече д’Артанян.
— Именно за това тя ви повика тая сутрин и ви каза да дойдете пак в пет часа.
„Нямаше смисъл да ме кара да се кълна, че няма да кажа на никого за това свиждане! — промърмори д’Артанян. — О, жени! Кралици или не, все са си жени“.
— Не одобрявате ли това малко пътешествие, мили господин д’Артанян? — неспокойно попита Мазарини.
— Аз ли, ваше високопреосвещенство? А защо?
— Вие свихте рамене.
— Такъв ми е навикът, когато говоря на себе си, ваше високопреосвещенство.
— Значи одобрявате това пътуване?
— Нито одобрявам, нито осъждам, ваше високопреосвещенство; просто чакам заповедите ви.
— Добре. И така, спрях избора си на вас: вие ще заведете краля и кралицата в Сен Жермен.
„Подлец и половина“ — си помисли д’Артанян.
— Добре виждате — продължи Мазарини. като забеляза невъзмутимостта на д’Артанян, — че спасението на държавата, както ви казах вече, ще бъде въз вашите ръце.
— Да, ваше високопреосвещенство, и чувствувам цялата отговорност на такава поръка.
— Все пак вие я приемате?
— Аз приемам винаги.
— Смятате ли, че това е възможно?
— Всичко е възможно.
— Ще бъдете ли нападнат по пътя?
— Вероятно.
— Но какво ще направите в такъв случай?
— Ще мина през тия, които ме нападнат.
— А ако не минете през тях?
— Тогава толкова по-зле за нападателите: ще мина по тях.
— И ще закарате краля и кралицата здрави и читави в Сен Жермен?
— Да.
— Отговаряте с живота си?
— Отговарям.
— Вие сте герой, мили мой! — каза Мазарини, като гледаше мускетаря с възхищение.
Д’Артанян се усмихна.
— А аз? — попита Мазарини след късо мълчание, втренчил поглед в д’Артанян.
— Какво вие, ваше високопреосвещенство?
— А аз ако искам да тръгна? — Това ще бъде по-мъчно.
— Защо?
— Ваше високопреосвещенство може да бъде познат.
— Дори с тоя костюм? — каза Мазарини.
И вдигна от креслото една мантия, която прикриваше пълен кавалерски костюм, бисерносив и червен, целият обшит със сребро.
— Ако ваше високопреосвещенство се преоблече, тогава; ще бъде по-лесно.
— А! — рече Мазарини и въздъхна по-свободно.
— Но ще трябва да се прави това, което ваше високо преосвещенство казваше неотдавна, че би направил на наше място.
— Какво ще трябва да се прави? — Да се вика „Долу Мазарини!“
— Ще викам.
— На френски, на чист френски език, ваше високопреосвещенство, внимавайте в изговора. В Сицилия убиха шест хиляди анжуйци, защото изговаряха зле италиански. Внимавайте французите да не ви се отплатят за сицилианската вечерня.1 — Ще се постарая.
— По улиците има много въоръжени хора — продължи д’Артанян. — Сигурен ли сте, че никой не знае за намерението на кралицата?
Мазарини се замисли.
— Работата, която ми предлагате, ще бъде добре дошла за един предател, ваше високопреосвещенство; случайното нападение може да извини всичко.
Мазарини изтръпна; но разсъди, че човек, който има намерение да предаде, няма да предупреждава за това.
— Ето защо не се и доверявам на всички — живо отговори той. — И доказателство за това е, че именно вас избрах да ме съпровождате.
— Не заминавате ли с кралицата?
— Не.
— Значи след нея?
— Не — повтори Мазарини.
— А! — каза д’Артанян, който почваше да разбира.
— Да, аз си имам свои планове — продължи кардиналът. — Ако тръгна с кралицата, аз удвоявам възможностите й за несполука; ако тръгна след нея, нейното заминаване удвоява моите; при това, когато дворът се спаси, могат да ме забравят: големците са неблагодарни.