Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Забърза по ръба към пътеката, която знаеше отпреди. Беше толкова стръмно, че от време на време се хързулваше по цял метър надолу и се улавяше за жилавите храсталаци, за да се задържи, но си даваше сметка, че всъщност не бърза — дори успяваше да се обръща, за да види дали Роджър го следва. Само веднъж на една стръмнина кученцето се уплаши и изскимтя и Вик се върна, за да подложи ръка под гърдите му и да го смъкне надолу.

Камерън лежеше по гръб, вдигнал ръка над главата си, както навярно е имал навика да спи. Едрото му четвъртито лице беше потънало в кръв. Големи петна кръв имаше и по ризата му под разкопчаното вълнено сако. Вик се огледа за подходящ камък сред богатия избор наоколо му. Избра един, който много напомняше сплескана конска глава, и го отнесе върху варовиковия блок, върху който лежеше Камерън. Щяха да му трябват повече камъни, затова подбра още четири, подобни на плочи. После внимателно, за да не се изцапа с кръв, довлече тялото до водата. Роджър подскачаше наоколо, душеше кървавите петна и лаеше, като че ли очакваше Камерън да се надигне и да си поиграе с него. Вик машинално щракна с пръсти, за да го отпъди. След това постави веригата върху камъка и изтърколи отгоре тялото. Внезапно го осени мисълта да разкопчае колана от крокодилска кожа и да напъха до половината един продълговат камък в панталоните. После отново закопча панталоните, колана и сакото. Постави на гърдите два от най-тежките камъни и издърпа отгоре краищата на веригата. Беше гъвкава като кожа верига, тридесетина сантиметра широка и се закопчаваше според желанието. Закопчалката беше като на каишка за кучета и можеше да се нагласи за всякаква дължина. Вик я стегна напряко върху камъните доколкото беше възможно. После огледа езерото и като съзря най-тъмното място точно край ъгъла на каменния блок, на който стоеше, изтърколи тежкото тяло във водата. До болка усети как острият ръб на камъка се врязва в гърба на Камерън и сякаш той се огъна над него.