Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Нещастнико! Ще се захващаш ли пак с този занаят?
Басим с труд надигнал глава и отговорил:
— За бога, никога вече през живота си няма да бъда пристав!
Пуснали го. Прибрал се на чардака си тъжен и мрачен. Имал си там стара палмова тояга, така изписана, че приличала на меч, имал и празна кания. Напъхал тоягата в канията, метнал я на рамо, обул ботушите, лъснал ги и си помислил: „Никой близък не ми остана в този град! Я да отида аз някъде другаде и там да си изкарвам хляба! Тук това вече няма да стане!“
Излязъл на чардака си. Така натъкмен, всеки го мислел за някой от стражниците на халифа. А той вървял, забил поглед пред себе си. На един пазар видял, че много хора са се събрали в кръг. Надникнал и видял двама души — хванали се гуша за гуша, кръв тече от тях, а никой не смее да ги разтърве. Басим запретнал ръкави, снел тоягата от рамо, хванал я, както се хваща меч, и заудрял по гърбовете на събралите се. Хората му отворили път, някои се разбягали, защото помислили, че е от хората на халифа — нали бил едър и снажен. Той стигнал до двамата в кръга, ударил ги по гърбовете с палмовата тояга и те се разделили. Тогава шейхът на пазара му викнал:
— Заклевам те, вземи пет дирхама и отведи тези двамата при халифа, нека той ги накаже!
Взел Басим петте дирхама, пъхнал ги в устата си, скрил ги между гънките на бузите си и си помислил: „Аз съм Басим и Аллах пак ме нахрани!“ Повел двамата пред себе си, но хората се спуснали, отнели ги от ръцете му и ги помирили. Тогава Басим си рекъл: „Аллах е добър! Май ще живея до края на дните си като стражник! Я да отида при дивана на халифа, там ще се смеся с неговите стражници, пък да видим какво ще стане!“
А Харун ар-Рашид имал трийсет стражници лична охрана. Те се сменяли при него на всеки три дни и всяка смяна била от десет души. Басим се смесил с десетимата, които този ден били на служба. „Тези стражници не са като мене! — помислил Басим. — Нито дрехите им са като моите, нито моите са като техните!“ Заоглеждал ги един по един. Началникът на смяната го забелязал и казал на дружината си:
— Този човек днес е наш гост! Сигурно е от стражниците на някой емир! Може би в дома на господаря му не се е намерила работа за него, та е дошъл при нас с надежда да му намерим някаква работа, за да си изкара прехраната!
— Началнико! — отговорили стражниците. — Когато човек е решил да прави добро, не бива да му пречим!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Началникът на стражата отишъл при надзирателя по паричните въпроси, който му написал разписка до един халваджия, обслужващ стражите на халифа. В нея се казвало, че приносителят на бележката трябва да донесе незабавно пет хиляди дирхама за мелницата и още три хиляди — за стражата. Взел началникът на смяната тази разписка, подпечатана с печата на везира Джаафар, върнал се при Басим и викнал:
— Ей, братко стражник!
— На мен ли викаш? — запитал Басим.
— Да! Искам да ти направя едно благодеяние! Вземи тази важна разписка с печата на великия везир. Ще отидеш при Осман халваджията, който е длъжник на двореца, ще му наредиш да внесе незабавно пет хиляди дирхама в хазната и още три хиляди от себе си — за стражата! Ако ти направи някакво благодеяние — бъди доволен, вземи го и се прибери с него у дома! Това ще ти е заради първата ни среща.
Басим взел разписката, благодарил за благодеянието и напуснал двореца. Отишъл пред дюкяна на Осман халваджията. Видял го, че седи на високо кресло, а чираците му правят халва. Басим дори не го поздравил, а му заговорил направо:
— Защо правиш такива работи бе, майстор Осман! Оставил си господаря да те чака да занесеш парите, които дължиш! Един филс не си дал! Веднага вземай дирхамите и ги отнеси в хазната! Ето го височайшия документ! Пет хиляди дирхама са, ако нещо липсва — главата ти ще хвръкне! Дворецът ти дава печалба, а ти си скъперник пред нашия господар халифа, искаш да му съперничиш по богатство!
Халваджията се изплашил от застрашителния му вид, поел височайшия документ, целунал го, допрял го до челото си и казал любезно и учтиво:
— Господин старши стражник, Аллах само добро да ти дава! Аз съм само твой мамелюк и роб! Всичко между нас ще го решим с добро! Ще направя всичко, което поискаш, но първо влез за малко в дюкяна ми!