Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Авиенда вдигна ръка към него и той вдигна своята в отговор. Щеше да е последното им сбогом, ако той се провалеше в задачата си или тя загинеше в своята. След последен поглед тя извърна очи от него, за да изпълни дълга си.
Две от нейните Айез Седай бяха свързали и отвориха портал, та Стражниците да изведат пленените хора на безопасно място. Много от тях трябваше да бъдат подкарани насила. Затътриха се с погледи, мъртви почти колкото на ковачите на Сянката.
- Проверете и в ковачницата - викна Авиенда на Стражниците и те нахлуха вътре, с Айез Седай след тях. Сплитове на Единствената сила разтърсиха сградата, щом намериха вътре още ковачи на Сянката. Двама ашамани също влязоха да се притекат на помощ.
Авиенда огледа долината. Битката беше станала още по-грозна. В прохода, извеждащ от долината, имаше още Твари на Сянката. Беше им останало повече време да се подготвят. Итуралд поведе силите си зад айилците, за да подсигури вече завзетите части от долината.
„Търпение”, каза си Авиенда. Работата й беше не да се включва в битката, а да пази тила на Ранд, докато той се изкачваше, за да влезе в Ямата на Ориста.
Притесняваше я едно. Не можеха ли Отстъпниците да Отпътуват право в самата пещера? Ранд като че ли не се безпокоеше от тази възможност, но също така беше прекалено съсредоточен върху това, което трябваше да направи. Може би трябваше да тръгне с него и…
Погледна нагоре и се намръщи. Каква беше онази сянка там?
Високо горе слънцето грееше сред кипнало небе. Буреносни облаци, накъсани, някои черни, други - сияещо бели. Не облак бе затулил слънцето обаче - нещо плътно и черно се хлъзна и застина там.
Авиенда се смрази и усети, че се е разтреперила, щом светлината се отдръпна назад. И падна мрак, истински мрак.
Войниците по бойното поле погледнаха нагоре с трепет и дори със страх. Светлината си бе отишла. Краят на света беше дошъл.
Преливането се появи изведнъж, от другата страна на широката долина. Авиенда рязко се обърна натам и се отърси от благоговейния си страх. Битката беше при входа на долината, далече от нея. Айилците там се опитваха да изтласкат Тварите на Сянката в прохода.
Макар да не можеше да види в тъмното, беше сигурна, че войниците са зяпнали към небето. Дори тролоците изглеждаха слисани от страх. Но след това плътният мрак започна да се движи в небето и откри първо ръба на слънчевия диск, а после и самото слънце. Светлина! Краят на света все още не беше дошъл.
Битката при устието на долината се поднови, но явно беше тежка. Да се принудят тролоците да отстъпят през такива теснини беше все едно да изтикаш кон през пукнатина в стена. Невъзможно, освен ако не започнеш да я разширяваш.
- Там! - каза Авиенда и посочи към едната страна на долината зад айилските редици. - Усещам преливане от жена.
- Светлина, колко е силна! - изпъшка Несуне.
- Кръг! - извика Авиенда. - Веднага!
Другите свързаха и й отстъпиха властта над кръга. Изпълни я невъобразима сила. Беше все едно, че си пое дъх, но просто можеше да вдишва още и още, въздухът я изпълваше, издуваше я, пращеше от енергия. Беше гръмоносна буря, огромно море от Единствената сила.
Авиенда изпъна ръце напред и изхвърли груб, едва наполовина оформен сплит. Силата беше почти твърде много, за да може да я овладее. Въздух и Огън изригна от ръцете й, стълб, широк колкото човек с разперени ръце. Огънят лумна плътен, горещ и почти втечнен. Не белфир - беше достатъчно умна, за да не използва белфир, - но все пак много опасен. Въздухът задържа огъня в съсредоточена, унищожителна стихия.
Стълбът профуча над бойното поле, като стапяше камъка и изпепеляваше труповете. Огромна ивица мъгла изчезна със съсък и земята се разтресе, щом стълбът заора в стръмния склон на долината, където вражеската преливаща - Авиенда можеше само да предположи, че е една от Отстъпниците - нападаше задните редици на айилците.
Авиенда освободи сплита. Кожата й беше лъснала от пот. Димяща колона черен дим се издигна от стената на долината, по склона потече разтопена скала. Тя се овладя и зачака нащрек. Единствената сила в нея започна да се _напряга_, сякаш искаше да се изтръгне навън. Дали това бе защото енергията, която използваше, идваше от мъже? Никога досега не й се беше струвало, че Единствената сила иска да я унищожи.
Предупреждението беше много кратко: миг на трескаво преливане от другата страна на долината, последвано от мощен порив на вятър.