Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Адолин гледаше ръката ѝ. О, той най-накрая го забеляза, нали?
— Лельо? — напрегнато я запита той. — Ръкавица?
— Много по-практично — отвърна тя, вдигна скритата си ръка и пошавна с пръсти. — О, не гледай така. Тъмнооките жени го правят постоянно.
— Ти не си тъмноока.
— Аз съм вдовстващата кралица — възрази Навани. — Никого не го е грижа какво върша аз, в името на Преизподнята. Мога да се разхождам съвсем гола, а те просто ще клатят глави и ще приказват колко съм ексцентрична.
Адолин въздъхна, но остави въпроса и вместо това кимна към площадката.
— Как го направи?
— Свързани фабриали — започна Навани. — Мъчнотията беше да открием начин да превъзмогнем структурните слабости на скъпоценните камъни, които лесно се повреждат от умноженото натоварване от едновременния дренаж на енергията и от физическото износване. Ние…
Тя спря, щом долови как погледът на Адолин се изцъкли. За повечето свързани с доброто общество работи той бе умен млад мъж, но нямаше никаква склонност към науките. Навани се усмихна и премина на обикновен език.
— Ако срежеш един скъпоценен камък за фабриали по определен начин — поде тя — можеш да свържеш двете части така, че да подражават на движенията си. Като далекосъобщител.
— Аха — отвърна Адолин.
— Е — продължи Навани, — ние също така можем да създадем две части, които се движат в противоположни посоки. Заредихме пода на площадката с такива камъни и поставихме половинките им в дървения квадрат. Щом ги задействаме всичките — тъй че да подражават наобратно едни на други — можем да свалим едната платформа долу, а другата да издигнем.
— Ха — изрече Адолин. — Можеш ли да го задействаш на бойното поле?
Разбира се, Далинар я бе запитал точно същото, когато тя му показа чертежите.
— Точно сега близостта е проблем — продължи тя. — Колкото повече се раздалечават двете части, толкова по-слабо е взаимодействието им, от което по-лесно се повреждат. Това не се наблюдава при нещо като далекосъобщителя, но при работата с големи маси… Е, вероятно ще могат да работят на Пустите равнини. Сега нашата цел е това. Можете да затътрите една там, после да я задействате и да ни пишете по далекосъобщителя. Ние ще свалим платформата тук, а стрелците ви ще се издигнат на петдесет стъпки, за да имат съвършена позиция за стрелба.
Това най-накрая явно въодушеви Адолин.
— Неприятелят няма да може да го събори или да се изкачи на него! Отче на Бурите. Тактическото предимство!
— Точно така.
— Не звучиш въодушевена.
— Въодушевена съм, скъпи — отвърна Навани. — Но това не е най-дръзката идея, която имахме за тази техника. Въобще не.
Той се намръщи.
— Точно сега всичко е много техническо и теоретично — усмихнато обясни Навани. — Но почакай. Когато видиш какво мислят ардентите…
— Не ти? — попита Адолин.
— Аз съм техен покровител, скъпи — отговори му тя и го потупа по ръката. — Нямам време да чертая всички диаграми и фигури, дори и да бях на висотата на задачата.
Тя погледна събралите се долу арденти и жени-учени — те оглеждаха пода на площадката.
— Просто те ме търпят.
— Определено има нещо повече от това.
Може би в някакъв друг живот. Сигурна бе, че някои от тях я възприемат като колега. За мнозина обаче бе жената, която ги подкрепя парично, за да има нови фабриали, та да се хвали по приемите. Може би беше точно това. Една високопоставена светлоока дама трябваше да има някакви увлечения, нали така?
— Предполагам, че си дошъл да ме придружиш до срещата?
Върховните принцове, размърдали се покрай нападението на убиеца, поискаха Елокар да се срещне с тях днес.
Адолин кимна, трепна и погледна през рамо — чу шум и по инстинкт пристъпи, за да застане между Навани и каквото и да е. Шумът обаче бе предизвикан просто от работници — те отстраняваха една от страничните подпори на грамадните механични мостове на Далинар. Това всъщност беше главното предназначение на инженерната площадка — Навани просто я бе обсебила за изпитанието.
Тя протегна ръка към него.
— Лош си като баща си.
— Може би съм — отговори той и пое ръката ѝ. Бронираната му ръка може би притесняваше някои жени, но леля му бе в близост до Брони много, много по-често от повечето.
Заслизаха заедно по широките стъпала.
— Лельо — започна той. — Ти, хм, правила ли си нещо, за да насърчиш ухажването от страна на баща ми? Между двама ви, искам да кажа.
За момче, изкарало половината си живот в задявки с всичко в рокля, той определено се изчерви силно при тези думи.