Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
За пореден път идеята на Чан, че повечето неща са скрити добре единствено защото на никой не му хрумва да ги търси, се потвърди. След като знаеше какво търси — тесен коридор между стаите, — бе достатъчно лесно да открие коя врата може да води до него. Възможно беше шпионката да води към друга обикновена стая, но Чан чувстваше, че това противоречи на цялата идея, както той я разбираше, на Харшморт Хаус, на цялостната природа на сградата. Защо да правиш шпионка в друга стая, когато можеш да построиш вътрешен проход, който да минава по дължината на много апартаменти и от двете страни, така че търпелив човек с меки обувки да може ефективно да разглежда всички гости? Изсмя се на мисълта, че е открил обяснението за прословутия успех на Робърт Вандаариф при бизнес преговорите, на свръхестествената му способност да разгадава плановете на съперниците си — репутация, вървяща ръка за ръка със славата му на щедър домакин (особено, Чан поклати глава на хитростта му, за тези, с които се бореше най-ожесточено). На по-малко от три метра от вратата на стаята, в която бе влязъл, видя две врати, разположени прекалено близо една до друга — по-точно едната бе на място, което на другите места по коридора беше гола стена.
Нямаше проблем да отключи и да влезе.
Заключи след себе си и заопипва пътя си в чернотата. Проходът беше тесен — лактите му забърсваха прашните тухли от двете страни, — а подът беше от гладко положени камъни (а не от дърво, което би могло да се изкриви и с времето да започне да скърца). Опипваше пътя си напред. Пречеха му бастунът в едната му ръка и увитата книга в другата, както и ботите на госпожица Темпъл, които се удряха в стените от джобовете му. Шпионката в стаята с жената беше на височината на главата му, така че той вдигна ръце на това ниво и докато вървеше, опипваше за вдлъбнатини в тухлите. Трябваше да е наблизо… спъна се в някакво стъпало, залитна — от падането по очи го спасиха единствено две други стъпала — и жестоко си удари коляното. Опипа пред себе си. Беше стигнал стълбище напряко на коридора. Внимателно остави книгата и бастуна, за да опипа стената за шпионката, но не беше нужно — откри я по малкия полумесец светлина, причинен от това, че бе разместил капачето й от другата страна. Тихо го доотвори и надникна вътре. Жената бе клекнала на килима и бъркаше под роклята си: или оправяше долните си дрехи, или може би се опитваше да разбере докъде е стигнал войникът в явните си намерения. Беше си нагласила маската и Чан с любопитство отбеляза, че въпреки сълзите по бузите си изглежда посвоему спокойна и непоколебима… дали това беше резултат от преживяването й с книгата?
Затвори капачето и се запита защо тези стълби са построени напреко през прохода… дали на отсрещната стена имаше друга шпионка? Заопипва и я намери. Отвори я внимателно и се наведе напред, за да погледне.
Мъж, отпуснал брадичката си върху махагоново писалище. Чан го позна въпреки черното домино на очите му, както познаваше всеки, когото бе следвал по улиците, както го разпознаваше в гръб сред тълпата само по ръста и движенията. Беше бившият му клиент, мъжът, който, изглежда, бе препоръчал уменията му на Розамунд, адвокатът Джон Карвър. Чан не се съмняваше, че професионалните тайни на Карвър биха отворили не една врата на Кликата в града — зачуди се колко ли служители на закона са привлечени и поклати глава при мисълта колко е било лесно да бъдат съблазнени.
Лицето на Карвър беше червено като лицето на жената, от устата му се точеше светлосива лига. Стъклената книга сияеше под ръката му, очите му потрепваха в идиотски екстаз, приковани в дълбините й. С известно любопитство Чан забеляза, че кожата на лицето и върховете на пръстите на адвоката — където се допираха до стъклото — са добили синкав оттенък… почти все едно бяха замръзнали, макар че лъщящото му от пот лице противоречеше на това обяснение. С погнуса забеляза, че с другата си ръка Карвър е стиснал слабините си.
Огледа стаята, но не видя нищо интересно. Не знаеше точно какво печели Кликата с такова излагане на книгата, освен този несвяст, в който изпадаше жертвата им. Дали ги променяше като Процеса? Дали в книгата имаше нещо, което те трябваше да научат? Усети тежестта на книгата под мишницата си. Знаеше — от стъклото в дробовете си и от описанието на строшените стъклени ръце на другия мъж от доктор Свенсон, — че самият предмет може да е смъртоносен, но като средство, като машина… нямаше ни най-малка представа за унищожителната му мощ. Затвори шпионката и протегна бастуна си напред, за да намери следващите стъпала.