Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Да, и по тези причини, малка Дорит, но и по други. Тъй отдалечен, тъй различен и толкова по-стар от вас, аз съм най-подходящ за ваш приятел и съветник. Искам да кажа — толкова по-лесно ще можете да ми се доверите; и всяко стеснение, което бихте изпитали пред другите, би трябвало да изчезне, когато сте с мен. Защо страняхте тъй дълго от мен, кажете!
— Тук се чувствувам по-добре. Моето място и ползата от мене са тук. Тук се чувствувам много по-добре — тихо промълви малката Дорит.
— Така ми казахте и оня ден, на моста. Много размишлявах над това. Дали нямате някаква тайна, която да ми доверите с надежда и утеха?
— Тайна? Не, нямам никаква тайна — отговори разтревожено малката Дорит.
Разговаряха на тих глас; по-скоро защото така бе по-подходящо за нещата, които си казваха, отколкото да се предпазват от ушите на Меги, заета със своята работа. Но изведнъж Меги отново вдигна втренчения си поглед и този път проговори:
— Слушай! Майчице!
— Да, Меги?
— Ако ти си нямаш тайна, за да му я кажеш, кажи му тогава онази за принцесата. Тя поне си имаше тайна.
— Принцесата си имала тайна ли? — запита Кленъм изненадано. — Каква беше тази принцеса, Меги?
— Божке! Ама че седнал да пита едно десетгодишно момиче — отвърна му Меги — и да му слага уловки. Кой е казал, че принцесата си имала тайна? Аз такова нещо не съм казвала.
— О, извинявай, стори ми се, че ти го каза.
— Не, не съм. Как ще го кажа, когато точно тя искаше да я открие? Малката женичка си имаше тайна и непрестанно предеше на чекръка. И тогава тя й казва: защо го държиш тук? И тогава другата и казва: не, не го държа; и тогава другата й казва: да, държиш го; и тогава и двете отиват до долапа и го намират там. И тя не иска да отиде в болницата и тогава умира. Ти знаеш, майчице; кажи му. Защото това си беше една много хубава тайна! — извика Меги, като прихвана рамене с ръце.
Артър погледна към малката Дорит с надежда да му разгадае казаното и остана удивен, когато я видя така смутена и поруменяла. Но когато тя му обясни, че ставало дума за някаква приказка, която тя един ден измислила за Меги, и че приказката била толкова глупава, щото я било срам да я повтори, дори и да си я припомнела, той престана да разпитва.
Но отново се върна към собствената си тема, като първо я помоли да се вижда по-често с него и да не забравя, че едва ли друг би проявявал по-голям интерес към нейното добруване от него самия и едва ли друг би бил така готов да го осъществи, както той е готов. Когато тя пламенно отговори, че отлично знаела това, че никога не го забравяла, тогава той зачекна втория, по-деликатния въпрос — относно подозрението, което се бе оформило у него.
— Малка Дорит — каза той и отново взе ръката й и заговори още по-тихо и от преди, тъй че дори и Меги в малката стаичка да не може да го чуе, — и още нещо. Отдавна искам да ви кажа това, но все не намирах удобен момент. Не ми се сърдете — на мене, който според разликата в годините бих могъл да ви бъда баща или чичо. Винаги си мислете за мен като за един много възрастен човек. Аз зная, че цялата ви преданост е съсредоточена тук, в тази стая, и нищо не е в състояние да ви отвлече от задълженията ви тук. Ако не бях така уверен в това, отдавна щях да ви замоля, щях да замоля вашия баща да позволи да ви осигуря много по-хубаво място. Но вие може би изпитвате някакво влечение — не бих казал, че го изпитвате в момента, макар че и това не е изключено, но може би в близко време ще изпитате влечение към друг някой човек; един интерес, който няма да попречи на обичта към баща ви.
Тя беше много, много бледа и мълком поклати глава.
— Възможно е, малка Дорит.
— Не. Не. Не. — Тя поклащаше глава при всяко бавно повторение на думата, а от нея се излъчваше някакво примирено отчаяние, което той дълго време не успя да забрави. Дойде време, когато си го припомни отлично, много след това, сред стените на същата тази тъмница, в същата тази стая.
— Но ако това все някога се случи, споделете го с мен, мое мило дете. Доверете ми тайната си, посочете обекта на вашето увлечение и аз ще се опитам с цялото си усърдие и чест, и приятелство, и уважение, които изпитвам към вас, добричка малка Дорит, от цялото си сърце, да ви бъда в постоянна услуга.