Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Не, съжалявам, Елизабет.
— Не е ранен?
— Мъртъв е.
Очаквах, че ще припадне, но тя поема удара, а после изопва тяло и застава много изправена.
— И отново ли загубихме? — пита нетърпеливо, сякаш за нея победа или загуба нямат значение.
Слизам от коня си и хвърлям поводите на един коняр.
— Дайте му храна и вода и го разтрийте — казвам. — Трябва да тръгна отново вдругиден. — На Елизабет казвам: — Не, скъпа. Спечелихме. Твоят съпруг водеше нападението, което разкъса позицията на Уорик. Беше много смел.
Тя ме поглежда. Скръбта е направила сивите ѝ очи безизразни.
— Смел? Нима мислиш, че си е струвало? Тази победа в тази малка битка, поредната битка, поредната дребна победа в замяна на живота му?
— Не — казвам искрено. — Защото ще има нова битка, и баща ти и Антъни ще трябва отново да се сражават. Ще продължава отново и отново.
Тя кимва:
— Ще дойдеш ли да кажеш на майка му?
Прекрачвам прага, влизам в топлите сенки на Гроуби Хол с мисълта, че ще трябва да извърша най-лошото, най-ужасното нещо, което една жена може да причини на друга: да ѝ каже, че синът ѝ е мъртъв.
Когато се връщам в Сейнт Олбънс, откривам, че по-голямата част от града е пуста, магазините — изтърбушени, а вратите и прозорците на къщите — залостени. Жителите на града са ужасени от армията на кралицата, която е оплячкосала всички ценни вещи и е отмъкнала всичката храна от земите на десет мили около града.
— Слава Богу, че се върна — казва ми Ричард, като ми помага да сляза от коня си в предния двор на абатството. — Това е все едно да командваш вражеска войска. Монасите напуснаха абатството, жителите избягаха от града. А кметът на Лондон изпрати да те повикат.
— Мен ли?
— Иска вие с херцогинята на Бъкингам да се срещнете с него и да се споразумеете дали кралят и кралицата могат да влязат в Лондон.
Поглеждам го вцепенено:
— Ричард, Лондон трябва да пусне краля и кралицата на Англия да влязат.
— Гражданите не желаят — казва той рязко. — Научили са какво е положението тук. Търговците не желаят да виждат тази армия където и да е в близост до складовете, дюкяните и дъщерите си, ако е възможно да го избегнат. Съвсем просто е. Това, което трябва да направиш, е да видиш дали можеш да се споразумееш с тях да пуснат краля и кралицата в двореца Уестминстър със свитата им, а армията да настанят извън стените и да я нахранят.
— Защо аз? Защо не управителят на домакинството на кралицата? Или изповедникът на краля?
Усмивката му е горчива.
— Всъщност това е чест за теб. Лондончани нямат доверие никому. На никой от нейната армия или от съветниците на краля. Имат доверие на теб, защото си спомнят хубавата херцогиня, която влезе в Лондон преди толкова много време. Помнят те в Тауър, когато Джак Кейд нахлу в града. Помнят те в Сандуич, когато Уорик те плени. Мислят, че могат да ти се доверят. И там ще можеш да се срещнеш с херцогинята на Бъкингам.
Той обгръща талията ми с ръка и приближава уста до ухото ми.
— Можеш ли да направиш това, Жакета? Ако не можеш, само кажи и се връщаме в Графтън.
Облягам се на него за миг.
— Втръсна ми от това — казвам тихо. — Втръсна ми от битки, втръсна ми от смърт, и не мисля, че на кралицата може да бъде поверен тронът на Англия. Не знам какво да правя. Мислих за това през целия път до Гроуби и отново по целия път на връщане, и не знам какво мисля, нито кому да служа. Не мога да прозра бъдещето и не мога дори да кажа какво трябва да направим утре.
Лицето му е мрачно.
— Това е моята династия — казва той простичко. — Баща ми служеше на рода Ланкастър, и аз ще трябва да сторя същото. Синът ми следва моя пример. Но това е тежко за теб, любов моя. Ако искаш да си отидеш у дома, трябва да си отидеш. Кралицата ще трябва да те освободи. Ако Лондон залоства портите си пред нея, тя сама е виновна за това.
— Наистина ли ще заключат портите, за да не я пуснат в собствения ѝ град?
Той кимва.
— Тя не е обичана, а войската ѝ ги ужасява.
— Не поискаха ли някой друг да говори от нейно име?
Той се усмихва криво.
— Само хубавата херцогиня ще свърши работа.
— Тогава трябва да го направя — решавам неохотно. — Лондон трябва да приеме краля и кралицата на Англия. Какво ще стане със страната, ако затворят портите пред собствения си крал? Спечелихме битката, тя е кралица на Англия, трябва да можем да влезем в Лондон.
— Можеш ли да отидеш сега? — пита той. — Защото предполагам, че Уорик се е срещнал със своя приятел Едуард Марч, и че сигурно идват към нас. Трябва веднага да въведем краля и кралицата в Тауър и във владение на града. Тогава ще могат да преговарят или да се сражават. Но трябва да удържим кралството.